Не ти ли доскучава в театъра?

Не. Дори последните две години само съм играла по-стари представления, не съм репетирала нищо ново. Но сега, когато реших, че искам да се върна, се чувствам добре. Имам нужда, играе ми се.

Значи имаш потребност да си на сцена?

Да, имам. Но искам да имам право на избор. Да решавам сама и да избирам това, което ще ми даде повече, за да се развивам. А не да взимам нещо, просто защото ще ми даде възможността два часа да се разхождам на сцената. Искам да имам възможността да репетирам неща, които са далеч от мен, които ме вадят извън удобната ми зона.

Слагат ли те в рамка?

Да, на драматична актриса. Приемах го, защото наистина на моменти съм крайно емоционален човек и на сцената не ми беше трудно да го играя. Но в един момент ми омръзна да ме слагат в тази рамка. Но ми се случи със Стайко Мурджев да репетирам „Мърлин Мърло“ в Хасково преди три години. Играех пропаднала жена, страшна пияница, която живее в общество на хората от нисшата класа и просто иска да започне наново. Играх едно чучело, но ми беше много приятно да го правя, защото беше различно от Жулиета, от Йерма, от всичко драматично, което съм правила досега.

Трябва ли да си минала през нещо, за да го направиш по-добре на сцена или е достатъчно да си го измислиш?

Случва се по-скоро с наблюдения. Като си актьор е хубаво да наблюдаваш хората около теб, дори тези, които не познаваш. Защото сме свидетели постоянно на различни ситуации и можеш да черпиш от тях, да ги вкарваш в куфарчето, да ги складираш дълбоко и в някакъв подходящ момент да ги намериш и да ги пуснеш. Хубаво е във всяко едно представление да вкарваш нещо ново, интересно, за да може и на теб да ти е любопитно. Иначе се превръща в рутина. Не ми харесва, че има актьори, които играят всеки божи ден. Това за мен е тотално изхабяване.

Голяма ли е конкуренцията във вашите среди? Да речем, ако ми трябва 30-годишна красива актриса, която се справя добре, колко момичета ще мога да видя на този кастинг?

Ще се явят към десетина може би, 15. Не знам, това ако е конкуренция, значи има. Макар че точно вчера с Деян си говорехме за това – ходенето на кастинги в България е доста странно. Всички режисьори познават много добре да речем тези 15 актриси и знаят поведението им, уменията им, харизмата им, а добрите актьори в България са много, много малко. И мога да кажа, че Деян е един от тях. Защо трябва да викаш например Деян на кастинг?

Може би да видят дали ще си пасне с останалите партньори?

Така е. Но ако викаш мен и него, за да видиш дали ще си паснем, какъв е смисълът?

Кога свикна да губиш?

Когато знаех, че ще дойде следващият кастинг. Било ми е гадно, казвала съм си, че може би трябваше да направя нещо друго, нещо по-интересно… Те идеите винаги идват след това. Но е хубаво човек да може да губи. Това ни изгражда.

Самонавиваш ли се?

Да. В каквото и да било. Дори в купуването на някаква елементарна гривничка. Но всъщност май се навивам по-скоро в материално естество. Но когато съм изгубила кастинг, трябва да се справя и да продължа напред. А и да ти кажа, мен рядко ме викат на кастинги.

Е, значи все пак направо те избират.

Не, по-скоро изобщо  не ме викат (смее се).

Как така?

Не зная, нямам никаква идея.