Радина преди да полети

"А тук на къмпинга пера на ръка и не мога да ти опиша какво удоволствие ми доставя да накисвам дрехите, да ги пера, да ги изцеждам, да ги простирам, да ми миришат дрехите на хубав прах за пране, а после да ги гладя с ръце, да ги сгъвам, да ги прибирам в караваната."

10 август ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Владимир Томашевич
LoadingЗапази за по-късно 13'

Радина преди да полети

10 август ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Владимир Томашевич


Когато преди няколко години я срещам на един бар, пак тук край морето, когато си крещим, за да се чуваме, защото така е в баровете по морето, тя ми споделя колко много иска да имат дете с Деян. Че са готови, че дори са избрали няколко мъжки имена. Гледам големите ѝ  очи и много младото ѝ лице, и се чудя защо ѝ е да бърза толкова.

Почти три години по-късно се виждаме отново на плажа. Тя вече има Христо, който всеки момент ще проходи. И татуировка, която обгръща пръста ѝ като тънък пръстен – Деян. По-слаба е от онази Радина на бара, детската закръгленост на лицето, която си спомням от „Тилт“, е отстъпила място на красиви скули, и преди да отговори на всеки от въпросите ми, сякаш брои поне до три. Радина е пораснала и не съм единствената, която го е забелязва – най-новата ѝ роля на във филма „12 А“ е на учителка, а от есента е новото попълнение на Народния театър. И за невъоръжено око е ясно, че на това момиче му престои полет. Само трябва да преброи до три.

Радина Кърджилова в Интервюто.  

 

Колко години минаха от снимките на „Тилт“? Пуснаха го през 2010, значи трябва да сте го снимали поне две години преди това.

Знаеш ли, рожденият ми ден тази година го посрещнахме в буса на театъра на Армията, защото имахме някъде представление и Явор (Бахаров) разказа една история от времето, когато снимахме „Тилт“. Имахме една сцена, която трябваше да бъде заснета някъде около Ихтиман и вечерта преди снимките излизаме с него в някакъв клуб, от който буквално ни извадиха, за да тръгнем на тези снимки. По пътя на Явор му се дохожда до тоалетната, а аз съм си събула кецовете в колата и когато той излиза от нея, вероятно ми е ритнал единия кец някъде навън. Стигаме до Ихтиман и аз започвам да го търся, за да се обуя. Не го намерих и ходих цял ден с една обувка. Смятай какви сме били по това време!

За тези 9 години оттогава, ако трябва хронологично да изредиш важните неща, които са ти се случили, кои ще са те?

Едно-единствено – това, че родих. Всичко останало е преходно, минало и заминало. Била съм, снимала съм, играла съм, всичко остава назад във времето. Може би е важно, че съм била четири години в действащ театър – този на армията. Вече съм в Народния, но това ми даде едно добро начало, добър старт в живота – това, че съм била с актьори на сцената. Ако само бях снимала и хората ме помнеха единствено с ролите в сериалите, със сигурност нямаше да съм доволна от себе си.

Какво те развива като артист – театърът, срещата с добри режисьори, с различни актьори?

Работата с добри режисьори, атмосферата… За мен е много важно да няма напрежение по време на репетициите. Те за мен са основният процес в създаването на едно добро представление. Не обичам да ми се вика отдолу и да ми се крещи, не обичам да ми се малтретира самочувствието.

Попадала ли си на такива режисьори?

Не съм, но съм чувала как някои режисьори се отнасят с актьорите и за мен това е меко казано нехуманно. Вие сте партньори, взаимосвързани сте. Процесът на работа е много важен – трябва да си спокоен, да си сигурен, да можете да се губите взаимно и после да се намирате. Имала съм хубави моменти с такива режисьори, но са малко. И това беше основната причина да напусна театъра на Армията. Стана ми тясно и таванът беше много близо до очите ми. И някак си дори не виждаш малка дупчица светлина, която да те задържи там.

Има хора, на които така им е уютно, спокойно.

Има. И аз не твърдя, че всичко, което съм направила там, не ми харесва. Напротив, имала съм възможността да играя само главни роли. Но мисля, че четири години са достатъчни.

Как отиде в Народния?

Мариус Донкин ме покани и веднага след това имах среща с Галин Стоев, който пък ме покани в неговия спектакъл. Паралелно репетирам и с Маргарита Младенова в Сфумато. Така се случи, че като затворих страницата на театъра на Армията, се отвориха възможности да работя с двама режисьори, с които винаги съм искала. И не съжалявам за решението си. Ще ми е мъчно за колегите, но точката е тук.

Оцеляват ли лесно жените в Народния театър? Там конкуренцията е голяма, сцената – също.

Тепърва ще видя. Конкуренцията стимулира. И не бих го определила като състезание. Просто ако си вършиш добре работата и си различен във всяко нещо, което правиш, ще те забележат. Това, че има актриси, които са много искани в Народния театър – не виждам нищо лошо, явно добре се справят. А аз мога да работя и в по-малко неща, но да са по-качествени.

Как би дефинирала понятието „добра актриса“?

Да имаш хигиена. Дори на начина си на живот. За мен актьорското майсторство до голяма степен е и търпение – да се научиш да чакаш, да не избързваш, да знаеш, че в един момент нещата ще се случат. Ако искаш прекалено много и играеш и тук, и там, и паралелно снимаш нещо друго, започваш да се объркваш.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография