Радина Боршош

Това е Радина. Радина сега е завършила училище, но отговаря на въпросите на Интервюто като пораснал човек. В "Маймуна" играе като "готова" актриса, дори малко ѝ се чудим защо ѝ е този НАТФИЗ. Изобщо, Радина може още много неща - да язди, да кара кола, да кара кола пълна с мъже, да свири на китара цели три акорда от „Knockin on heavens door”... Бива си я, но за всичко това - под снимката.

29 септември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 7'

Радина Боршош

29 септември ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Личен архив

„Маймуна“. Гледах го на премиера през пролетта, когато дори още не се казваше така. Разказва точно за това, от което, подозирам, се вълнуват днешните тийнейджъри. Тоест – разказва за същите неща, от които сме се вълнували и ние като тийнейджъри. Знаете – първи любовни трепети, семейни вълнения, бунт срещу системата, малко срещу родителите…Ей, такива прекрасни моменти от живота на подрастващите. Зная, че ще го гледате и зная, че ще ви хареса. Независимо от коя страна на бариерата в семейството се. И, за да не задавате излишни въпроси, като си тръгвате от киното, Интервюто предварително ви дава отговор. Да, абсолютните звезди на филма са две чисто нови попълнения в редиците на родните актьори. За Александра Костова сме подготвили нещо друго. Днес Интервюто среща Радина, която отговорно носи фамилията Боршош, и само преди няколко седмици отвя конкуренцията, като се класира на първо място на изпитите в НАТФИЗ. Да се готви Народния театър, задава се огън момиче.


Интервюто представя Радина Боршош.

 

Първият кастинг, на който се си явявала някога?

Първият кастинг беше вкъщи, на Бъдни вечер. Бях на 6 години, явих се за ролята на Червената шапчица пред цялата фамилия. Комисията беше благосклонна, ръкопляскаха и аз продължих 

За „Маймуна“ имаше ли кастинг или те взеха с „връзки“?

Ние НЕ сме поколението на „връзките”. Не приемам намеса и влияние, искам сама да постигам целите си. Сама избрах своя път и ми се иска дълго да вървя по него. Екип на „Маймуна” дойде в театралната ми студия, снимаха много момичета и момчета. Кастингът беше в три кръга и след всеки следващ бях сигурна, че няма да ми се обадят отново. Каст-директорът на филма Мила Парушева първа повярва в мен, после и Димитър Коцев-Шошо ми се довери и започнахме.

Като говорим за изпити, с какво се яви на прослушването в НАТФИЗ?

Нали знаете, че вече се подготвят задължително по 5 материала за изпитите в Академията. Драматичният ми монолог беше на Мила от „В полите на Витоша”.

С какви оценки се класира първа в класа на Стефан Данаилов?

След всеки кръг проверявах списъка, виждах оценката си и замръзвах. Повтарях си: “Не се радвай! Не се радвай! Има още много до финала.” Накрая се оказах първа по резултат, но и да бях последна, за мен нямаше значение, стига името ми да е над чертата в класирането.

Кой беше първият човек, на когото звънна, за да кажеш, че си приета?

Първо се обадих на мама и тя не разбра нищо в началото, защото плачех и не можех да се овладея. Не помня какво, но нещо изскимтях в телефона.

Какви бяха първите думи на професора към вас?

„Сега започва истинската работа. Ще ви скъсам от бачкане!”

Била си в школата на Малин Кръстев. 3 важни неща, на които те научи той?

Малинко е най-безкомпромисното око, най-страстното театрално сърце, което имах щастието да срещна. Дължа му толкова много! И все пак първите три неща, които ми предаде:

Първо – Театърът е храм!

Второ – На сцената няма „Играй!”, има „Бъди!”

Трето – Театърът е безусловна отдаденост. Закъсненията и отсъствията са строго забранени!

Защо всъщност толкова много искаш да бъдеш актриса?

Това винаги е било в мен. Винаги съм го искала. Много харесвам работата на Явор Гърдев. Той казва: „Ние, отиващите към театъра, всъщност се връщаме у дома”. Искам да бъда у дома.

Разбрах, че си „падаш“ по Яворов. Коя роля би била по-подходяща за теб – на Лора или на Мина? Защо?

Не мога да си „падам” по Яворов. Яворов е всичко! Той е необятен и вечен. Ние ще сме само спомен, а хората тук все още ще намират смисъла в „Две хубави очи”. Мина и Лора са двете лица на всяка жена. Едната е невинна и нежна, другата – страстна и разрушителна. Искам да изиграя и двете, но имам дълъг път да извървя до тези образи.

Няма как да криеш дълго, че си дъщеря на Мирослав Боршош – фамилията ви не е често срещана. Всъщност, искала ли си някога да можеш да скриеш този факт?

Нямам нищо за криене! Обичам родителите си, те са ми дали много. Да криеш фамилията си е все едно да криеш част от себе си, част от същността си. Който крие нещо, значи се срамува или има комплекси. Аз нямам.

Сега баща ти е директор на НДК, но в биографията му има и няколко театрални продукции. Гледала ли си всичко, което той е продуцирал? Кое е най-доброто според теб?

Чувствам се емоционално свързана с появата на театър „Азарян” и клуб „Перото” в НДК. Страхотни идеи, които защитиха името на това пространство като Дворец на културата. А преди този период, съм гледала всичко – Камен Донев, Мариус Куркински, Мая Новоселска, Мариан Вълев… Толкова ярки и незабравими!

Представи си, че сега ти си директор на НДК. Първото нещо, което би направила?

Веднага ще се обадя на баща ми да се връща на работа.

Какво най-често си тананикаш напоследък?

„Игра на тронове”. Убийствен саундтрак! Даже телефонът ми звъни с тази музика. Съвсем наскоро с моето момче си направихме истински маратон, всички сезони един след друг. Има само една лоша новина – свършиха бързо!

А какво най-добре можеш да изсвириш на китара?

Все още съм начинаеща. Първата песен беше „Knockin on heavens door”, само три акорда!

Песента, която можеш да запееш от раз?

„Хубава си, моя горо”

С коя песен се яви в НАТФИЗ?

Пях „Истина” на Милена Славова. Тази песен е особено важна за мен и по някакъв начин я обвързах с мечтата ми да уча в НАТФИЗ – да се вслушам в сърцето си, да не го заблуждавам.

Кога губиш ума и дума?

Когато се сблъскам с простотия и агресия.

Красива или талантлива? Как искаш да те определят по-често?

Иска ми се да им е трудно да ме определят.

Три български актриси, които много харесваш?

Снежина Петрова, защото може да изиграе всичко! За нея няма граници!

Аня Пенчева, защото носи толкова женственост и уникална харизма.

Радена Вълканова заради това, че ме кара да обичам актьорската професия – без суета и меркантилност.

Имаш кола, гадже, сега излиза първият пълнометражен филм с твое участие в главна роля (отгоре на всичко е и доста добър) и си приета в НАТФИЗ. Какво повече може да иска едно 18-годишно момиче?

Аз съм съвсем нормално 18-годишно момиче и предполагам, че ми се случват неща като на всички хора в тази възраст. А мечтите никога не свършват. Единственото, за което се моля, е винаги да получавам и да давам тази любов, която имам в момента.

Къде ще бъдеш след 10 години?

На сцената!

Опиши ми един ден на студентка в НАТФИЗ?

Огромна привилегия за мен е, че съм в класа на проф. Стефан Данаилов! Невероятна личност, вдъхновяващ преподавател. Много хора ни нарекоха „щастливци”, наистина сме такива. Още си мисля, че сънувам. Страхувам се, че някой ще ме ощипе, ще се събудя и няма да съм в този клас. Работим всеки ден, без неделя, от 9 сутринта до 9 вечерта. Екипът на Мастера е страхотен – асистент Росица Обрешкова, д-р Сава Драгунчев и проф. Митрополитски.

Между другото, разглеждах снимките ти във Фейсбук. Не е ли странно жена да вози петима мъже за разкош?  Често ли ти се случва?

Важно е да има за разкош. Ха-ха-ха! Аз съм добър и дисциплиниран шофьор, мога и Вас да повозя, ако искате.

Каква е историята на плюшените маймунки, които разнасяте цяло лято нагоре-надолу?

Хрумката е на Димитър Коцев-Шошо и Мила Иванова, редакционен директор на списание „За жената”. Идеята е да заведем нашите маймунки на различни точки по света и у нас. Едно намигване в очакване на официалната „Маймуна” по кината.

Кое е по-приятно – да се снимаш във филм или да го гледаш след това?

Определено снимането е моята част, после гледането ме напряга. Започват терзанията дали съм се справила добре.

Издай нещо от процеса на снимане на филм, което зрителите никога не разбират?

Събираш се с непознати хора, които след месец са като твое второ семейство. Понякога сте заедно по 12 часа на ден – дубъл след дубъл, почивка, понякога един час сън между нощните снимки, смях, закачки и отново се хвърляме в графика. Няма такова изживяване!!!

Какво научи от „Маймуна“ за снимането на филми?

Добрите филми се получават с добър екип. Когато всички са на едни вълни, веднага се намира посоката. Нещата стават лесни като дишането.

Време за реклама. Имаш едно изречение, в което така да разкажеш „Маймуна“, че да накараш хората да го гледат?

„Маймуна” е неочакван и истински. Гледайте този филм! Ще се смеете, ще плачете, пак ще се смеете. После ще излезете от салоните и ще бъдете по-добри.

„Маймуна“ вече е по кината, грабвайте децата и бегом! Интервюто обещава, че няма да ви се разсърдят. 

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър