„Маймуна“. Гледах го на премиера през пролетта, когато дори още не се казваше така. Разказва точно за това, от което, подозирам, се вълнуват днешните тийнейджъри. Тоест – разказва за същите неща, от които сме се вълнували и ние като тийнейджъри. Знаете – първи любовни трепети, семейни вълнения, бунт срещу системата, малко срещу родителите…Ей, такива прекрасни моменти от живота на подрастващите. Зная, че ще го гледате и зная, че ще ви хареса. Независимо от коя страна на бариерата в семейството се. И, за да не задавате излишни въпроси, като си тръгвате от киното, Интервюто предварително ви дава отговор. Да, абсолютните звезди на филма са две чисто нови попълнения в редиците на родните актьори. За Александра Костова сме подготвили нещо друго. Днес Интервюто среща Радина, която отговорно носи фамилията Боршош, и само преди няколко седмици отвя конкуренцията, като се класира на първо място на изпитите в НАТФИЗ. Да се готви Народния театър, задава се огън момиче.

Интервюто представя Радина Боршош.

Първият кастинг, на който се си явявала някога?

Първият кастинг беше вкъщи, на Бъдни вечер. Бях на 6 години, явих се за ролята на Червената шапчица пред цялата фамилия. Комисията беше благосклонна, ръкопляскаха и аз продължих 

За „Маймуна“ имаше ли кастинг или те взеха с „връзки“?

Ние НЕ сме поколението на „връзките”. Не приемам намеса и влияние, искам сама да постигам целите си. Сама избрах своя път и ми се иска дълго да вървя по него. Екип на „Маймуна” дойде в театралната ми студия, снимаха много момичета и момчета. Кастингът беше в три кръга и след всеки следващ бях сигурна, че няма да ми се обадят отново. Каст-директорът на филма Мила Парушева първа повярва в мен, после и Димитър Коцев-Шошо ми се довери и започнахме.

Като говорим за изпити, с какво се яви на прослушването в НАТФИЗ?

Нали знаете, че вече се подготвят задължително по 5 материала за изпитите в Академията. Драматичният ми монолог беше на Мила от „В полите на Витоша”.

С какви оценки се класира първа в класа на Стефан Данаилов?

След всеки кръг проверявах списъка, виждах оценката си и замръзвах. Повтарях си: “Не се радвай! Не се радвай! Има още много до финала.” Накрая се оказах първа по резултат, но и да бях последна, за мен нямаше значение, стига името ми да е над чертата в класирането.

Кой беше първият човек, на когото звънна, за да кажеш, че си приета?

Първо се обадих на мама и тя не разбра нищо в началото, защото плачех и не можех да се овладея. Не помня какво, но нещо изскимтях в телефона.

Какви бяха първите думи на професора към вас?

„Сега започва истинската работа. Ще ви скъсам от бачкане!”

Била си в школата на Малин Кръстев. 3 важни неща, на които те научи той?

Малинко е най-безкомпромисното око, най-страстното театрално сърце, което имах щастието да срещна. Дължа му толкова много! И все пак първите три неща, които ми предаде:

Първо – Театърът е храм!

Второ – На сцената няма „Играй!”, има „Бъди!”

Трето – Театърът е безусловна отдаденост. Закъсненията и отсъствията са строго забранени!