Чувала съм за Рада, още преди да я видя. Майка ѝ – Марта, често е говорила за нея. После Рада порасна и се намерихме във Фейсбук. Гледах снимките ѝ и се чудех на кого прилича, и колко точно е взела от гена на дядо си – Григор Вачков. Очаквах именно артистичният ген един ден да я доведе пред вратите на НАТФИЗ, но тя прояви собствен характер и тази година завърши  първи курс в Художествената академия в специалност „Плакат“. И съвсем неслучайно, преди няколко месеца получи предложение да изрисува марка по случай 85-годишнината на дядо си. Марката е в обръщение от месец май, а Рада днес е в Интервюто.

Интервюто представя Рада Миладинова. 

Рада, кой пръв ти разказа за дядо ти – Григор Вачков?

Предполагам, че са били майка ми и баба ми, нямам конкретен спомен. У нас винаги е имало негови снимки и някак естествено и постепенно научавах за него.

Какво ти разказваха баба ти и майка ти за него?

От малка съм слушала за неговото идване в София и как е пристигнал да следва в НАТФИЗ с дървен куфар, пълен с хляб. Били са много бедни хора. Говорел е на много силен диалект и са го приели първата година пробно. Бил е толкова упорит и трудолюбив, че е оправил говора си за една година. Сега като гледам филмите с него, не мога да си представя, че е имал такъв голям проблем.

А кога всъщност осъзна кой е бил той?

Слушала съм много интересни истории за него. Чувайки тези разкази от наши близки, може би не съм го осъзнавала. Но когато и непознати хора започнаха да ми разправят случки с него, тогава вече се замислих, че явно той е нещо по- специално.

Какви предмети, свързани с него, имате в къщата си?

Има едни дневници от студентските му години, където е описвал абсолютно всяко нещо, което му се е случвало. Разказва за преподавателите си, за колегите си, за живота си… Сещам се и за една негова вълнена жилетка, която стои на вилата ни. Все още, когато на някой от нас му стане хладно, я облича. Толкова е хубаво, че неговата дреха продължава да ни грее.

Коя ти е любимата роля на Григор Вачков?

В „Привързаният балон“ и „Мъжки времена“ ми харесва най-много. За жалост не съм гледала „На всеки километър“. Знам, че с този филм е станал много популярен и всички го свързват с Митко Бомбата.

Какво казват баба ти и майка ти – кои от чертите му си наследила?

Казват ми, че визуално съм наследила негови черти, макар аз да не ги откривам много. Винаги съм искала да имам като неговите и на майка ми очите. Те са някак леко дръпнати и вдигнати нагоре. Като малка даже си ги дърпах и моите, защото исках да са като техните (смее се). Обаче за мен е много по-важно да приличам по характер на дядо си, понеже всички разказват за това, че е бил честен и добър човек.

Мислила ли си какво щеше да бъде ако той беше още жив, ако го беше познавала дори за малко?

Много бих искала да бях срещала дядо си. Хората, които го помнят, ми казват, че по характер приличам на него. Баба все ми повтаря, че много бихме се разбирали.

В твоя Фейсбук видях няколко снимки, на които ти си малко момиче и си в ролята на Червената шапчица на някакъв двор. Сигурно не е лесно да отраснеш в артистична среда и да не се занимаваш с актьорство. Как устоя на изкушението?

Винаги съм била срамежлива, особено като по- малка – тогава си бях направо темерутче, ама сладко. На въпросната снимка даже точно съм си забравила репликите и се опитвам да си ги спомня като съм си захапала ръката и направо я изяждам. Така и не го превъзмогнах този гаден срам, а винаги много съм обичала театъра. Миналата година като трябваше да решавам какво да уча, сериозно се бях насочила към сценографията, но нещо в последния момент се отказах.