Кои места са най-подходящи за упражнения с огъня и кои изобщо не стават?

Преди да върти огън, човек се учи с тренировъчен пой. Той обикновено или се купува, или се прави от 7/8 чорапи, а за пълнеж се ползва ориз или леща. С тренировъчния пой е идеално навсякъде. За огъня обаче нещата не стоят така. Единственото място, където свободно може да тренираш, е някой парк. Може да си намериш и място на открито, където може да практикуваш без това да пречи на никой.

Как реагират хората, които присъстват на вашето шоу?

За себе си мога да кажа, че единственото, което чета по техните лица, са усмивки, радост, възхищение. Някак си изглеждат по-щастливи хората. Според мен огънят дава толкова много на мен и на публиката, че някак си свързва цялото представление в едно цяло.

Какво винаги си носиш за едно шоу? Лесно ли се придвижва огнен спектакъл от едно място на друго?

Винаги си нося огън за всеки случай. Зависи от спектакъла, но обикновено “циркът е пълен“. За мен самия по-трудната част е организационната. Да се случи едно събитие е резултат от работата на много хора.

Коя е най-трудният номер, който би искал да изпълниш, а все още не можеш?

В момента работя по един номер, който е свързан пак с огнения куб, само че сме двама и кубовете са по две. Номерът представлява следното – всеки от нас държи запален огнен куб. В един момент се хващаме за ръце, а в свободната ръка всеки държи своя куб. Завъртаме се около себе си, а после събираме кубовете към нас. Докато се въртим аз хващам и втория куб, другото момче излиза от въртележката и аз оставам да въртя два огнени куба около себе си. Мечтая си скоро да го правим и на сцена.

Къде най-често може да те засечем?

Зимата съм в някой фитнес (без огън). Когато се стопли малко, през деня съм в “кучешкия парк”, а вечер – на Народния театър .

Всъщност по професия се занимаваш с нещо съвсем различно. Така ли е и с останалите ти колеги?

Да, аз съм режисьор и оператор и си обичам страшно много работата. Но аз не съм изключение. Има много артисти, които също като мен се занимават с различна и разнообразна дейност. Но тези, които се занимават сериозно, са се отдали изцяло и си работят това.

Какво мислят близките ти за твоето хоби?

Цялото ми семейство е впечатлено от магията на огъня и ме подкрепя. Тази година имахме участие в Перник на фестивала “Сурва”. Семейството ми се събра от няколко точки на Европа, за да дойде в Перник и да гледа огненото шоу. Това беше много мил жест.

Какво е първото нещо, което трябва да направим ако сме в публиката и пламне ръкава ти например?

Да сте спокойни. И да не ме поливате с алкохол.

Да разбирам, че около теб винаги има някъде аптечка за първа помощ?

Да.

Интересно ми е колко често човек, който се занимава с огън, го сънува?

Почти винаги, когато си спомням сънищата, в тях присъства огън. При мен хобитата ми изкривяват сънищата. Откакто се занимавам с визуални изкуства започнах да сънувам монтажно. А вече след огъня, дори понякога ми става топло насън.

Като малки ни казваха, че ако си играем с огъня, през нощта ще се напишкваме. Развенчай, моля те, този мит, за да могат децата спокойно да си ровичкат в огъня…

Добре, че съществуват градските легенди, за да възпитават.

Повече за Пламен и къде да го видите, може да научите ТУК, а ако искате да го срещнете, на 24 март вечерта най-вероятно ще е в градинката зад Народния театър, за да отбележи Деня на Земята, заедно с огнените си събратя. 

*огнена топка, която в края си има верига