От всички огнени инструменти, които съществуват, всеки спинър си намира своя. И мога да кажа, че моят е “кубът”. Така се роди и проектът за създаване му. Исках да го направя, не да го купувам и така благодарение на моя баща, който за щастие винаги се отзовава на лудостите, които го карам да прави, го въвлякох в изработването на куба. Баща ми има малка работилница, която се занимава със стругарски услуги. Той успя да намери алуминиеви тънкостенни тръби, защото кубът трябва да е лек. После започнах с чертежите и технологията на сглобяване. Оказа се не толкова лесна задача. Търсихме майстор, който може да заварява алуминиевите тръби, след това се наложи да сменим технологията и това продължи около месец. Накрая беше готов 1х1х1 метър. Кубът беше идеален, но за съжаление твърде тежък. Наложи се да го скъсяваме и преправяме пак. Но крайният резултат е перфектен. Благодаря на баща ми за нервите, усилията и любовта, която вложи в сътворяването на огнения куб. След това започна процеса по поставянето на специалното въже, което всъщност гори. Това ми отне цял ден – куб, въже, тел и добри приятели, които цял ден пиеха бирички при мен в “кучешия парк” и ми помагаха. Благодаря ви, машинки!
Използва се специален плат, наречен “кевлар”, който може да гори многократно без да изгаря. Напоява се с гориво и всичко е готово. Най-разпространеният уред от огнените според мен е огненият пой. Той представлява огнена топка и в края е на верига. Има много разновидности на уреда, като основната разлика е в главите на поя. Огнените инструменти могат да бъдат всякакви. Има огнени ветрила, огнени крила, огнена тояга, огнен куб, огнени змии… Много са.
Според мен поят е и най-трудният. Когато овладееш поя, може да въртиш почти всички огнени инструменти. Разбира се, всичко е тренировки. Всеки огнен уред има специфика, която трябва да се овладее. Според мен всеки човек вибрира по определен начин и точно тази честота на вибрация определя неговия уред. Мога да кажа, че за мен огненият куб си остава едно от най-трудните и опасни препятствия. Защото първо се иска доста сила, второ кубът се върти около мен, аз също се въртя на 360 градуса с въртящ се куб. И понякога е толкова трудно, завива ти се толкова много свят, че се чудя къде е центърът на сцената и публиката.
Медитация.Подготовката се свежда до предварително напояване на огнените уреди. Да съм сигурен, че са добре изцедени от горивото и няма разлято по тях. Мокри кърпи, много настроение, усмивки и най-вече забавление.
Хлябът е с пари, русалките са на изчезване, а небето е неистово синьо. За друго по-важно не се сещам, освен “Пали, гори и тлей!”.
Да не обръщам гръб на сцената, да гледам и да знам всеки момент къде и какво правят другите на сцената и да съм над нещата.
Аз имам щастието да съм част от една от най-големите, най-различните и най-впечатляващи огнени групи – “Fireter” (“Театър на огъня и сенките”). Мога да кажа за тях, че са нещо много различно и много впечатляващо за българската сцена, а и не само. За разлика от голяма част от огнените групи, ние залагаме не само на въртенето на различни инструменти. При нас има много повече от това да излязат 5 човека и всеки да върти своя уред. Има впечатляващи атрактивни костюми, огнени инструменти, кокили, всичко това обвито в мистика и добре разказана история. Мога само да препоръчам на хората, които не са гледали огнен спектакъл на “Fireter”, да посетят някой. Сигурен съм, че ще останете приятно изненадани.