Винаги съм се чудила дали джаз музикантите се радват на достатъчно женско внимание така, както рок музикантите, например. Сещам се, че на 14 февруари известният басист Маркъс Милър беше публикувал нещо много симпатично – рисунка, на която момченце шепне нещо на едно момиченце, а надписът е следният: „Тя поиска да й кажа трите думи, които всяко момиче иска да чуе и аз й прошепнах в ухото: “Свиря на бас.“ В джаза кой се радва най-много на женското внимание? Предполагам, че все пак не може да се сравнявате по успех с рок музикантите?

Всъщност не съм сигурен (смее се). По време на рок или хип-хоп турнетата вероятно има оргии след всеки концерт или поне това е, което те подават на хората като информация. Кой знае дали е вярно, защото ние живеем в едно доста стерилно време. Може би през 60-те, 70-те, 80-те години е било така, но сега – едва ли. Кой привлича женското внимание? Този, който е най-готин, но мисля, че хората, които са станали музиканти заради жените или заради нещо друго освен музиката, обикновено не са толкова добри музиканти. Ако очакваш да впечатлиш някой с това, което правиш и да го вкараш в леглото си, това е доста глупаво. Ти би трябвало да можеш да го правиш и без да свириш. В джаза хората не залагат на подобно нещо. В джаза също има плейбои, но от сцената не си личи, докато рокаджиите залагат на това, защото тази показност е част от работата им. Аз съм забелязал, че има периоди, в които съм много одухотворен, много запален по музиката, която правя. В такива моменти се радвам на внимание без никакви специални усилия. Тези неща се усещат, усеща се какво излъчваш. Същото важи и за сцената – когато ти е кеф, когато ти е готино, ти просто прелъстяваш хората, независимо каква музика правиш.

Кой е най-удовлетворяващият момент от работата ти?

Понякога се получава една магия в момента на свиренето, която не може да се сравни нито с похвали, нито с успех, нито с пари. Не може да се сравни с нищо. За тези моменти живеят всички музиканти, особено тези, които правят музика, в която има спонтанност. Тогава се получава нещо като левитиране – това е върховната награда.