Липсва ли ти нещо от България?

Липсва ми майка ми. Мисля, че за всеки, който е далече от родината си, много често това, което му липсва, не е точно самата държава. Защото днешна България аз дори не мога да я позная. Когато се връщам, съм почти като на чуждо място, защото хората се променят, средата се променя и всичко е различно. Тези, които са далече от родината си, имат като някаква умствена снимка на един период от време, в който те са живели там. Тази снимка е или много положителна, или много отрицателна. Липсват ми някои неща, разбира се – например храната. Липсва ми да отида на българско море, макар че доколкото разбирам и то доста се е променило. Може би ми липсва някакво време, което е отминало, иначе самото място – то вече е различно.

Смяташ ли се за успял човек?

И да, и не. Успявам да печеля пари с това, което най-много обичам и покрай него да правя друго нещо, което много обичам – да пътувам. Правя пари само от музика и мога да живея в един град на милионери, което не е малко.

Сигурно конкуренцията в Ню Йорк е убийствена – има талантливи хора от цял свят. Как се справяш с това, кое е твоето предимство?

Не знам дали е предимство – мисля, че е комбинация от талант, добър вкус и че знам върху какво да работя, но това кой какъв плюс има като музикант е по-уместно да го кажат другите, защото рискуваме да звучим смешно. Всеки си има качества – въпросът е как ги използва. Това е най-важното.

Чувала съм какво ли не за Ню Йорк от хора, които живеят там. Включително и това, че този град ги кара да дават най-доброто от себе си.

Абсолютно. Аз не обичам обобщенията, но за мен този град е един от най-интересните, най-културните, също така е един от най-просташките, най-мръсните. Тук има всичко. Може би това е магията на Ню Йорк – че има страхотна архитектура и ужасна архитектура, има невероятни места и отвратителни места, има всякакви хора и това го прави градът, който е. За мен беше много важна самата атмосфера на Ню Йорк. На някои тя не им допада, но на мен много ми харесва.

Имал ли си някога съмнения за смисъла на това, което правиш?

Никога. И това в някаква степен ми е помагало да превъзмогна големи проблеми и някои трагедии в живота.

А имаш ли някакви страхове?

Единственият ми страх е да не съм на нивото, на което аз самият очаквам да съм. Иначе от какво да се страхувам? Навремето се страхувах, че някой голям музикант няма да ме хареса, а всъщност в един момент осъзнах, че именно този страх спомага за това другите да не те харесват. Вече имам достатъчно увереност в собствените си възможности, за да не се стремя да впечатлявам хората.

По колко време на ден отделяш на контрабаса?

Опитвам се да отделям поне по два часа, но много често не успявам да стигна и до 30 минути, просто защото съм зает или разсеян. Аз съм си изградил система, по която се упражнявам. Това е философия, която е много важна за постигането на добри резултати. Едно от правилата е, че ако се упражняваш и нямаш достатъчно концентрация, ти си губиш времето и няма смисъл да правиш нещо механично.