Петър Гайдаров – красив ум

Петър Гайдаров – красив ум

11 декември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Мартин Москов

Как те избраха да участваш в RSI?

Една от причините за добрите представяния на българските участници на подобни международни форуми е добре изградената система за обучение в България. Ние като държава сме едни от пионерите с идеята за това ежегодно да се провеждат систематично национални конференции, в които учениците да представят своите разработки и прогреса, който са постигнали. Основно тези конференции са организирани от Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ), а в по-скоро време и други организации – като Ученическия институт към БАН (УчИ-БАН) и „Клуб Млади Таланти“ – също се включват. Така след няколко етапа на подбор, организирани от УчИМИ, няколко ученици се явяват на интервю, в което да се прецени кои гимназисти да получат шанса да участват в RSI.

Имаш много награди в областта на математиката. Кое обаче определяш ти като най-голямото си постижение до този момент?

Вече споменах три от постиженията си, които смятам за много важни. Някои други включват поканата ми за присъствие на Нобеловите награди; това, че получих астероид на мое име и разбира се, приема си в Кеймбридж.

Всъщност Кеймбридж ли беше единственият ти избор, като кандидатстваше и кои са най-силните университети в твоята област в момента?

Кеймбридж беше един от първите ми избори, но други също толкова силни университети са Харвард и вече споменатият МТИ. Близко след тях се подреждат Принстън, Станфорд, Колумбия, Йейл, UCLA (University College of LA), Калтех, Оксфорд и Единбург. Моите основни предпочитания бяха Йейл, Принстън и Кеймбридж, но не бях приет в първите два (за щастие или нещастие).

Специалността ти в Кеймбридж е „Чиста и приложна математика“. Сигурно не е много лесно да опишеш накратко, но все пак – какви са колегите ти в тази специалност?

До голяма степен основното нещо, което определя колегите ми, са техните математически интереси и желания за реализация. Голяма част от англичаните предпочитат да се занимават повече с практичната част от курса, която се концентрира върху приложения във физиката, инженерството и подобни специалности. Друга част от англичаните са заинтригувани от така наречената „приложима математика“, която включва статистика, финансови модели, оптимизация и други подобни специалности. От друга страна, голямата част от чуждестранните студенти се интересуват от чистата математика. Чистата математика се занимава основно с математически абстракции, които в този момент дори не е ясно дали някога ще имат приложение. Последните няколко хиляди години развитие на човечеството обаче показва, че дори смятаните за най-абстрактни математически резултати имат истинско проявление в нашия живот по множество неочаквани за нас начини.

Като изключим това, моите основни контакти са с международни студенти. Едно от нещата, които не харесвам толкова в Кеймбридж и като цяло в Англия, е това, че се усеща разделение между местните и чуждестранните студенти, но предполагам, че това няма как някога да бъде преодоляно. Друго нещо е фактът, че много от студентите са вглъбени в сферата си на интерес и няколко тясно свързани с нея неща. Изненадващо много от хората не притежават общата култура, която би се очаквала от студент в един от най-престижните университети в Европа (но за сметка на това са сред най-добрите в областта си).

Има ли всъщност много момичета в тази специалност и защо на тези математически състезания като че ли сте повече момчета (поправи ме, ако греша)?

В Кеймбридж математиката като специалност е на трето място по най-малко кандидатстващи момичета. И това е показателно, че момичетата са рядкост в тази област и като цяло в точните науки. И напоследък има множество кампании, които се опитват да адресират този проблем, например Science – it’s a girl thing. Дълго време се е смятало, че причината може би е целенасочена дискриминация срещу момичетата, но с все по-равните предоставени възможности осъзнаваме, че причините за това са по-дълбоки и трудни за премахване.

Често четем за „нашите“ математици – момичета и момчета като теб, които печелят челни места на различни състезания. Чисто математически – наистина ли процентно българските млади математици са на едни от първите места в света?

Както вече споменах, състезанията по математика се делят на 2 основни вида. От първия вид (тези за кратко време върху вече решени задачи) България винаги се е представяла много добре. До преди може би 10-15 години българският отбор е бил често сред първите 10 в света, редом с далеч по-големи като население нации като Щатите, Русия, Китай. След това резултатите ни не бяха толкова добри, може би сме били в топ 30, което за държава като нашата пак не е малко. Но в последните няколко години съществува тенденцията отново да се изкачваме нагоре към топ 10.

От гледна точка на другия тип състезания, както вече коментирах, в България УчИМИ предоставя невероятен шанс за тренировка и обучение на учениците, което ни помага също да постигаме много добри резултати.

Как минава един твой ден в Кеймбридж?

Денят ми започва с няколко часа лекции (обикновено между 2 и 4 всеки ден без неделя). След това, към 12-13 часа отивам да обядвам в някой ресторант или кафене и ако имам много работа за вършене, стоя там понякога до към18-19 вечерта. Намирам това за приятно, защото, докато съм в ресторанта мога да наблюдавам гледката и да се изолирам от нещата, които ме разсейват вкъщи. След това се прибирам вкъщи и започвам да бъда малко по-социален. Сядаме със съквартирантите в общата стая или излизаме с други приятели да се видим, или се чувам с някои мои познати от България или с приятелката ми. Накрая на деня, когато съм твърде изморен, обикновено отделям време за хобитата си.

Рядко публикуваш каквото и да било във Фейсбук, за разлика от хора, които са далеч от твоите постижения. Нямаш време или не обичаш да се хвалиш?

Във Фейсбук публикувам рядко не толкова защото не обичам да се хваля, а по-скоро защото не виждам смисъл от това. В повечето случаи, в които искам да споделя нещо с някого, обикновено се свързвам директно с него.

Казват, че математиците са добри в играта на карти. Вярно ли е и колко често ти се случва да играеш на карти?

Играя карти почти всеки ден. Това е една от големите ми страсти. Дори точно чрез игра на карти срещнах приятелката си (която обаче не е математичка).  Опитът ми досега показва, че наистина да си математик може би помага в играта на карти, но не толкова заради броенето, а заради логичното мислене и интуицията, когато трябва да се прецени някаква вероятност.

За какво още в живота са ти полезни знанията по математика?

Благодарение на математиката успях да развия особено много логичното си мислене и това може би е умението, което ми е послужило най-много в живота досега. От време на време има и други ситуации, в които някакви различни знания от различни области на математиката са ми помагали, но не мога да се сетя за конкретен пример.

Ако се върнеш няколко поколения назад в семейството ти, можеш ли да кажеш на кого дължиш математическия ген?

Майка ми има завършена българска и английска филология и е преподавала в университета, тъй че може би не от нея съм наследил математическата жилка. По-скоро от рода на баща ми. Той е инженер по електроника, а баба ми по негова линия винаги е проявявала интерес към математика, въпреки че тя пък е доктор.

Над какво работиш в момента?

В момента се опитвам да завърша последната година от бакалавъра си в Кеймбридж с висока оценка. Освен това кандидатствам на различни места (основно в България) за стаж през лятото или постоянна работа в случай, че реша да отложа магистратурата с малко.

Четох едно твое интервю, в което говориш за нерешените задачи. Може би въпросът ми е адски лаишки, но кой поставя тези задачи и защо ги оставя нерешени? За да е по-лесно да разберем, какъв беше случаят със задачата на Пол Туран?

В математиката често теорията се гради, когато някой математик забелязва определена зависимост и се опитва да я докаже по строг начин. По това математиката до голяма степен се различава от някои други науки, които освен на силата на логиката, разчитат и на емпирични данни от експерименти. При математиката това не е опция – всичко трябва да е напълно доказано. Когато обаче някой математик забележи някаква зависимост, но не успее да я докаже, той я постоява като проблем за цялата математическа общност. Така, ако някой друг има идея за решението, той може да сподели и да допринесе за решаването на проблема. Точно такъв беше и случаят със задачата, поставена от Туран. Трима автори бяха предложили идея за решаването на проблема. При част от изчисленията обаче те бяха допуснали грешка и аз успях да разбера техния метод, да открия грешката и да я поправя. Задачата обаче все още остава нерешена, но моят принос е една стъпка към достигането на решение.

Какво правиш, когато не се занимаваш с нерешени задачи?

Занимавам се с хобитата си. Много обичам да играя карти, чета за история, излизам с приятели и като цяло се опитвам да обогатявам общата си култура. Не бих казал, че правя нещо твърде по-различно от обикновения студент.

И последно – как би се представил на някой, който не е чел това интервю?

Преди 2 години ходих в Единбург на рождения ден на един приятел. Тогава се запознах с доста нови хора и по някое време споменах, че имам астероид на свое име. Те бяха доста впечатлени от това и ме посъветваха от този момента нататък да се представям като „Петър астероида“. Не бих казал, че твърде често съм използвал това название, но може би мога да почна да го правя.

Може да срещнете Петър и други много умни момичета и момчета в събота на Панаира на науката и иновациите.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър