Винаги сме се интересували от постиженията на нашите млади математици на световни форуми, но нека бъдем честни – никога не сме разбирали и наполовина какви са точно нещата, с които се занимават те на подобни срещи. Това продължава да е така, дори след като сме се срещнали с един от тях – Петър Гайдаров, който след като години наред ни представя достойно по света, днес е студент в един от най-престижните университети в света – Кеймбридж. В актива си има десетки постижения, като едно от тях е свързано с нерешената задача на унгарския математик Пол Туран (разрешаваме бърз чек в Google). 

Тази събота Петър ще е в София като част от алумни журито на Панаира на науката и иновациите, който се организира всяка година от „Клуб Млади Таланти“. Интервюто обаче се среща с него няколко дни по-рано, защото винаги е хубаво някой да те накара да повярваш, че въпреки всичко красиви умове винаги ще има.

Интервюто представя Петър Гайдаров. 

Привет, Петър! Кога разбра, че ти и математиката имате нещо общо?

Още от много малък имах голям интерес към математиката. Баща ми беше инженер и често му задавах въпроси за някакви математически термини, които бях чул в училище, но още не бяхме учили. Но по-сериозно започнах да се занимавам с математика чак в шести клас, когато започнах да посещавам една от местните школи – „Академия XXI век“.

Спомняш ли си първите си състезания в тази област? Кои бяха те?

Първото ми състезание трябваше да бъде в началото на шести клас, когато тепърва бях започнал да посещавам школа. Аз обаче бях изключително неуверен в способностите си и реших да изчакам до следващото състезание. Там станах втори на регионално ниво и до някаква степен ме беше яд, че не отидох по-рано. Оттогава когато почувствам, че не съм напълно сигурен как ще се справя с нещо ново, предпочитам да експериментирам, вместо да пропилея възможността.

Коя беше първата ти „голяма“ решена задача?

Задачата, с която станах известен, беше свързана с хипотеза на повече от 50 години, отнасяща се до неразложими полиноми. Неразложимите полиноми представляват един вид еквивалент на простите числа, но в малко по-различни ситуации.

За мен обаче първата ми голяма задача беше „неравенство на Шур“. Да го докажа ми беше поставено като домашно от един от по-големите ученици от гимназията, които се „грижеха“ за моето развитие – Николай Каракехайов. Когато му представих доказателството, той беше изключително впечатлен, защото беше различно от стандартното. Тогава той ми каза за първи път, че се гордее с мен, което беше огромен комплимент и все още този спомен е много важен за мен.

Знаем, че музикантите например от малки се упражняват по няколко часа на ден и то след училище. Почти не им остава време за игра. Колко време ти отнемаше математиката, докато беше ученик?

Не бих казал, че отделях толкова много време на математиката като ученик. Даже до голяма степен разчитах повече на талант и естественото си любопитство до към 10-11 клас. Чак след това започнах да решавам задачи по-систематично и да се готвя по-сериозно. Но дори тогава основно решавах задачи, когато намирах това за приятно занимание, а не толкова като задължение (тоест не всеки ден). Може би затова като влязох в университета усетих драстична разлика.

Всъщност освен да бъдеш добър математик има ли други необходими качества, които те „изпращат“ на големи математически състезания (форуми)?

Състезанията по математика се делят основно на два типа: за фиксирано време (обикновено няколко часа) върху определен брой задачи, които се очаква да решим; и за научни разработки върху отворен математически проблем. В първия тип до голяма степен няма нужда от други умения и в тази област съм се класирал в българския отбор за две международни състезания.

При втория тип обаче резултатите, постигнати от ученика върху поставената задача, трябва да бъдат представени чрез кратка презентация пред плакат или прожектор. В тази област комуникационните умения са ключови, защото трябва да може да обясниш какво си постигнал както на математици, така и на не толкова добре запознати с областта. Там постигнах най-големите си резултати и към момента все още съм най-успешният български участник на двата основни международни форума в тази област (не само по математика, а за всички науки).

Разбрах, че преди няколко години си бил участник в  престижната ежегодна международна ученическа школа RSI (Research Science Institute), в която си попаднал в топ 10 на презентаторите. Това класиране помогна ли ти по-късно при кандидатстването в Кеймбридж и какво всъщност се случва в рамките на тази ученическа школа?

RSI е уникална възможност за ученици от цял свят да работят с експерти в областта си на интереси върху отворен проблем още в гимназията (докато повечето студенти го правят чак по време на магистратурата или доктурантурата си). За щастие, благодарение на финансовата помощ на няколко организации, България има право всяка година да изпрати двама участници на школата – обикновено един математик и един информатик (но не задължително). От друга страна, самата покана към България да праща цели двама участници от общо около 30-40 неамерикански участници е огромно признание за таланта и представянето ни там.

Школата се провежда в Масачузетския технологичен институт (МТИ) в Щатите, един от водещите световни университети, и трае шест седмици. През този период  учениците общуват със своите ментори, с другите ученици от цял свят, работят върху определен отворен проблем и накрая представят резултатите си. Този процес обаче е съпроводен с множество преживявания, които е трудно да бъде описано как точно обогатяват научно и духовно участниците.

Моята презентация всъщност беше свързана с едно такова интересно изживяване. Един ден преди представянето имах правото на проба. Аз имах идея за презентацията, но не беше готова, затова излязох със стара версия. Всичко мина трагично и 20 от предвидените 30 минути минаха в корекции и съвети към мен. Аз обаче си казах, че нямам време да се самосъжалявам за случилото се и че ще осъществя идеята си. До края на деня направих презентацията, която исках и на следващия ден я представих точно по начина, по който исках. Само 2 дни разбрах, че съм единственият неанглоговорящ, избран в топ 10 на презентациите в програмата. Като такъв излязох отново да представям, но този път пред пълна голяма зала в МТИ. Буквално в последния момент успях да добавя нов елемент към презентациите и когато го включих в подходящия момент, цялата зала стана на крака да ми ръкопляска. Това беше огромно признание за мен, имайки предвид какво се беше случило само 3 дни по-рано.

Честно казано, не съм напълно наясно какво влияние е изиграло представянето ми за приема ми в Кеймбридж. Но определено това е едно от събитията, които ще пазя като спомен завинаги.