Затова и не оцеляват често след подобни формати.

В: В интерес на истината, в тези формати има много деца, които пеят добре.

К: Има много хора, които не пеят добре, но правят добри парчета. Има хора, които имат 3 тона диапазон и правят жестоки парчета.

В: Едно време беше така – някой пее хубаво и се свързва с някой, който свири хубаво. И така, естествено, се ражда група. Но като стана дума за конкурси, аз се сещам , че с „Ревю“ ходихме на един младежки конкурс. И там от три участия, имахме винаги трета или втора награда, но и трите години бяхме с наградата на публиката. Пък и на този конкурс имаше един Панайот Славчев, лека му пръст, който наистина мислеше  по-различно и имаше усет да намира млади групи. Аз съм убеден, че е добре за всички, когато по-младите са стимулирани и поощрявани. Когато си утвърден, е хубаво да има нещо, което да те ръчка и да те кара да вървиш напред, да си нащрек винаги. Ако не се подобри средата за тези, които идват отдолу, нищо добро не чака и тези, които са горе. Затова и в 80-те години се появиха много имена, защото имаше някаква еуфория.

К: Имаше я тази перестройка, да.

Усещаше ли се „вятърът на промяната“?

К: Отпушиха хеви метъл музиката, това направиха единствено. И почнаха да идват тук руски групи, които свиреха хеви-метъл. Едва ли не , казаха ни: „Айде, и вие може да свирите твърдо“, което преди ни забраняваха. След което ние спряхме да свирим твърдо и си свирехме каквото искаме.

А текстовете? Първо музиката ли се появяваше и по тях ги правеше Митко или обратното?

В: Понякога свирим някаква музика и Митко идва на другия ден с текста. Друг път, аз свиря нещо, той пише на момента, на прима виста.

К: Седим на купон, той си мълчи и нещо си драска в един тефтер и после се оказва някакъв страшен текст.

В: А като се въодушеви, направо откачаше!

Защо са му толкова добри текстовете? Защо са вечни? Защо ги знаем?

К: Защото беше специален.

В: Защото е голям. Това отличава гениите от останалите хора. Всъщност, той има толкова неща, които са слабо познати. Дори се учудвам.

Мислехте ли, че групите ви тогава ще имат дълъг живот?

В: Тогава всички си мислеха, че всичко ще става все по-жестоко и по-жестоко.

К: Така ли? За мен всичко беше пълна тъма.

В: Ние почнахме на 21-22 години и изведнъж, за една година, от читалища почнахме да свирим по големи фестивали, имахме фенове. И когато това се случи за една година, мислиш, че все по-добре ще става. Така беше и с „Ревю“, но отидохме в Пхенян и се изпокарахме. Върнахме се и си мислехме, че всеки ще си направи група и пак ще е същото. Но не беше. Групи много трудно се събират. А по онова време имаше няколко наистина добри групи.

Как си го обяснявате?

В: Съвпадение, Божа Работа.

К: И бяхме много близки от много малки. С Васил, Киро и Митко сме заедно от деца.

Вие защо заминахме?

М: На 20 януари 90-та заминахме. Още в началото. Една приятелка отиде във Франция и оттам  й дадоха разрешително за Канада. Обадихме й се от БТА (от вкъщи не можеше, щяха да ни „хванат“) и тя каза: „Идвайте!”. След 11 дена бяхме там. От идеята до пристигането – 11 дни. С един самолет, който пътуваше за Куба и зареждаше в Канада. Когато спря да зарежда, ние слязохме всички – целият самолет, пилотите, стюардесите и пътниците. Само двама треперещи кубинци останаха и ченгето, което беше прикачено към нас. Всички останахме там като политически бежанци.