Мислили ли сте някога какво щеше да е ако съдбата беше различна? Ако Митко Воев беше останал жив?

К: Не съм мислил.

В: Щеше да е по-добре. Като видим за 3-4 години какви ярки и силни неща е написал, като си представим, че можеше да има още много такива, щеше да е добре за всички. За съжаление, Бог си прибира хората.

Знаехте ли, че е болен? Очаквахте ли да си отиде толкова млад?

К: Не, за нас беше шок, не можахме да реагираме.

В: Аз му бях на свиждане в началото на август месец и нищо не се знаеше. Беше отишъл за изследвания. На 3-4 септември, бях на морето и разбрах, че е в реанимация. Много се учудих. Никой не е очаквал. На 5 септември, пак бях на морето и разбрах…

Михаил Пешев: Може би трябваше да направи друг избор и да дойде с нас в Канада.

К: Няма такива неща.

М: Все си мисля, че щяха да го закрепят повече, отколкото тук.

К: Там щяха да му го открият по-навреме.

М: Там е по-напреднала медицината, здравеопазването е безплатно…

В: От друга страна, ако беше отишъл там по-рано пък, може би нямаше да направи някои парчета, които направи, като остана.

К: Ние не можем да връщаме и променяме нещата.

М: Това си е Божа работа.

И огромна загуба за българската музика.

В: И за поезията.

К: Ти казваш, че е загуба, а приживе тези неща нямаха стойност.

За мен не е така. И преди малко си говорехме – вие мислите, че Нова Генерация винаги е била ъндърграунд  – и преди, и сега не е въртяна по радиата. А за мен – една от най-популярните български групи. Завинаги.

В: От една страна си е ъндърграунд, от друга – като направиш концерт, по-важно е да дойдат едни хора, които ти знаят песните и се кълнат в тях, и да продължават да ги слушат и 20-годишните. Това е най-добрият атестат. А кой къде те пуска не е важно. Пълно е с хора, които си мислят какви костюми да си ушият, които се вълнуват от това, а не какво ще изпеят. Виждам и такива топ артисти, на които, като им погледна няколко текста и в тях не намирам нищо. Може би имат любов към прожекторите, но не и към изкуството. От тази гледна точка ъндърграунд сцената е много относително понятие. Ние може да сме ъндърграунд, мейнстрийм погледнато, от комерсиална гледна точка, от друга страна – сред ценителите на това изкуство, ти не си ъндърграунд, а напротив – ти си един от малкото истински. И това си личи, особено по текстовете. Ето, сега например, като Ъпсурт има много банди, но те са БАНДАТА.

Защото Ицо е поет.

В: Точно така, защото има какво да кажат. Както Пепи Цанков – първият барабанист на Щурците, ми е цитирал реплика на Леон Даниел, който ги е викнал да свирят в Сатирата и им е казвал: „Човек излиза на сцена само по голяма нужда.“ Тоест, ако има нещо да каже.

Понякога излишните напъни са просто грешки на младостта. Аз съм сигурна, че много млади момчета и момичета след 10-15 години ще ги е срам не само от това, което говорят днес, но и от това, което изпълняват.

В: Ще ги е срам, ако изобщо стигнат до това развитие.

Ако сега бяхте на по 20 и правехте вашите групи, ако сега „Нова генерация“ беше „млада група“, щяхте ли да участвате в някой музикален тв формат?

К: Никога нямаше да стъпим.

В: Сега е пълно с млади групи, които си имат фенове и не се вълнуват от такива формати. По наше време нямаше някой, който да те вземе, да те моделира и да те пусне. Тогава или ставаш, или не ставаш. А сега много от артистите са изкуствено създадени, те нямат какво да кажат. Някой им прави музиката и текста. Истината е, че за да правиш музика – доказано е от историята – трябва да си създаваш сам нещата. Защото ако не вярваш в това, което свириш и пееш, не можеш да оцелееш.