1990-1991-ва година. Напук на цялата хеви метъл вълна в училище откривах Depeche Mode, The Cure, обръснатата около ушите коса, тупирана и фиксирана с лимон и бира (да, така се правеше тогава), черните дрехи и кубинките. Съвсем естествено, до мен достигнаха неща на „Ревю“, „Кале“,“Виолетов генерал“ и „Нова генерация“. Спомням си един купон в читалището зад „опашката на коня“. Сега дори не зная кой свиреше или какво пускаха, но си спомням, че за мен беше велико изживяване. Разхождах се около „Кравай“, защото тогава всички, които правеха и слушаха тази музика, бяха там. Култово място. Остана такова много кратко след промените. Част от хората, които ходеха там, заминаха, другите, пораснаха.И сега понякога минавам покрай пейките. „Кравай“ дори не е закусвалня. Наоколо винаги има двама-трима пияници. Времето безвъзвратно е отлетяло. Моите деца, за добро или лошо, никога няма да научат какво е да се обличаш и постригваш напук на системата. Но се надявам, че в тях винаги ще гори онова огънче на бунта, което ще ги поддържа будни и непокорни. А дали ще чуят великата поезия на онова време, зависи и от нас, техните родители. 

3 десетилетия след създаването на „Нова генерация“ се срещам с Васо Гюров, Кристиян Костов и Михаил Пешев – всеки от тях, свързан силно и завинаги с Митко Воев и групата. Виждаме се, за да ми разкажат за концерта на 19 февруари. Ама аз зная, че той ще е велик. Затова ги връщам назад във времето.

Трима мъже говорят за „Нова генерация“ в Интервюто.

Не е ли много гадно да си на 20 и да живееш в системата на комунизма?

Васо Гюров: Беше на два етапа – първо рязко искахме да променим нещата и после забравихме за тях.

Кристиян Костов: Тия, които всъщност махаха с пръст, в един момент отидоха да се показват като революционери след това и да сменят властта. Не я смениха, подмениха я. Ние го усетихме доста бързо.

Тормозеха ли ви много? За дрехите, за косите…?

В: Ние си се обличахме както искахме, слушахме си каквото искаме, само дето музиката, която правехме, можеше да се чуе само по концерти. За сметка на това там идваха много хора. Но по радиото да ни чуеш – абсурд. Там си имаше комисии, които трябваше да те одобрят.  Но ние и не сме си давали нещата. Имаше хора, които правеха мили очи на „Синьото“, защото там се получаваха резултатите от комисията, но ние не бяхме от тях. Нямам спомени да ни е било тежко. Нас ни вълнуваше къде можем да се съберем и къде да свирим нещата, които искаме. А като имаше и някой лайф, бяхме съвсем доволни.

К: Абе, тормозеха ни, забравил си.

В: Да, идваха на „Кравай“ – Николов, Чолаков…

К: …хора от ДС – цивилни ченгета.

В: …ние ако сме били на по 20 години, те бяха на по 30-40.

К: Заплашваха ни…

В: Профилактично ни говореха: „Вие к`во си мислите сега, като направихте няколко концерта, какво?!“ Някой път, като са в настроение, идваха да си говорим съвсем нормално, друг път – заплашваха.

Срещали ли сте ги след това?

В: Единият го видях преди една-две години, на улицата, доста смачкан ми се видя.

Възтържествува ли?

В: Не. Ние битката с тях я спечелихме, защото нашите деца не само не се срамуват, а и даже се гордеят с това, което сме били и което сме. А техните сигурно не смеят да се похвалят кои са  бащите им.

Е, изобщо ли не ви беше страх от тях тогава?

К: Беше ни страх. Той е забравил. Беше ни много страх непрекъснато.

В: Е, от к`во да те е страх? Мен ме беше страх да не би да няма купон вечерта.

К: Ще ти дам пример – ние сме 15-годишни някъде, баща ми ми беше купил електрическо пиано и  от „Кристал“, където тогава живеехме, го носим с едни приятели към „Славянска“, където репетираме. Три-четири дни по-късно получавам призовка да отида в милицията с родител. Какво се е случило – някой ме е видял да нося пианото, което беше проблем – как така ще се носят музикални инструменти насам-натам – и се обадил в районното.  Та, обяснения в милицията – какво се случва, какво се свири, какво е Бийтълс, какво е Стоунс. Беше много неприятно, всяка вечер ни проверяваха паспортите. Всяка вечер.

В: Вярно е. Спомням си, като си извадих паспорт с дълга коса на снимката за първи път и бях много доволен, защото преди беше:  „Аааа, Василе, това ти ли си на паспорта? Защо тук си с къса коса, а сега – с  дълга?”. Та, извадих си най-накрая нов паспорт, с нова снимка, и супер доволен отивам на един рожден ден до НДК и ме спират още по стълбите, отварят паспорта и: „Лелее, гледай на тоя с каква снимка са му издали. Кой ти даде с тая снимка да си издадеш паспорт, бе!? Айде идвай с нас в районното.“ И ми дадоха ултиматум до 2 часа да се върна с къса коса. Аз се размотах лекичко, върнах се и казах, че бръснарниците са затворени. Тоя в районното обаче беше с някаква жена с къса пола и видимо му се беше подобрило настроението, върна ми паспорта с ултиматум за утре. Не се върнах, естествено. Но такива издевателства имаше непрекъснато – кой с какво е облечен, кой с каква коса е… Но те важаха за всички, не само за музикантите.

К: Записвахме албума „БГ рок“ в БНТ и  отивам на запис в телевизията. Но полицаят долу ме спира и: „Къде си тръгнал с тая дълга коса? Така не може да влезеш. Това е държавен обект“. Шефът му дойде, погледна ме и ме пусна при условие, че „другият път ще се подстрижа“.

В ъндърграунда ли бяха вашите групи по това време?

В: То всички тогава бяха ъндърграунд.

К: Имаше три-четири официални групи – Щурците, ФСБ , Тангра… Тези бяха.

В: Но ъндърграунд групи, които свиреха активно, имаше много. Тогава читалищата работеха и от един момент, от 84-85 година тръгнаха много групи. Предимно хард-рок свиреха. Ние като се събрахме с Киро (Кирил Манчев) и Мите (Димитър Воев), първо за „Кале“, после за „Ревю“ и „Нова генерация“, искахме да правим нещо различно.

А какво слушахте?

К: Всичко, минахме през всичко – Джими Хендрикс, Блек Сабат, после AC\DC…

В: А после Депеш Мод , Кюър… Абе беше готино, като ходиш на Синьото и на Кравай беше пълно с хора. Всеки носи някаква музика и като се завърти нещо добро, всички го слушаха.

Като кой звучеше Нова Генерация?

В: Като Нова Генерация (смее се)

К: Като нищо друго.

В: Като ги правехме тия неща, слушахме различна музика – от много хард, до много арт, и пънк, и ню уейв… Опитваха се да ни класифицират като стил, но правехме собствена музика. Това ни беше идеята, не да повтаряме.