Кой казва кое изкуство е добро – критиците, колегите, колекционерите?

Трудно е да се каже.  Има художници, които са участвали в най-престижната изложба в нашата област – тя се казва Документа и се провежда на всеки пет години в Касел – един голям, но провинциален град в Германия. Бил е на границата с Източна Германия и от 50-те години там започва да се провежда тази изложба като своеобразна витрина на западното изкуство, насочена към Източния блок. И с течение на времето се превръща в най-значимото събитие в областта на визуалните изкуства. Да те поканят там е „върхът на сладоледа“. Кристо е участвал, а и аз съм участвал два пъти с големи проекти през 2007 и 2012 година. Та, има художници, които може да са участвали и в 5 Документи, а цените им да са много ниски, и на пазара да не са оценени подобаващо. Което на пръв поглед изглежда много несправедливо. Понякога има и щастливи изключения, ако мога да ги нарека така. Герхард Рихтер, например – живеещ в Германия художник, чиито работи достигат астрономически цифри на аукциони. Но той наистина е гигант. Един от най-великите съвременни художници. И друг пример – най-скъпо продаваният източно-европейски художник е един млад, 40-годишен румънец Адриан Джини, чиито работи на търгове достигат няколко милиона, което според неговите думи го натоварва невероятно много. Но него няма да го видиш по биеналета и Документи.

На Вас харесват ли ви картините му?

Не всички, макар че той съчетава по невероятно успешен начин уроците по живопис от румънската класическа школа с нещо като концептуално изкуство, и съумява да продаде готовият продукт по брилянтен начин.

А Вашето изкуство добре оценено ли е, според Вас?

Като цяло да, но всичко е и много относително.

Кой поставя цените в изкуството?

Сложен въпрос, на който няма еднозначен отговор. За да се повишат едни цени, трябва да има по-голяма видимост на произведения на художника, участия във важни изложби, присъствия в музейни колекции и така нататък. Ето този този тип рисунки (показва рисунките към изложбата) 90-те години са били по 150 долара, сега са по 7000 евро без ДДС.

Тоест – ако си взема такава рисунка сега, след 20 години ще е десеторно по-скъпа?

О, въобще не е гарантирано, не става  автоматично. Особено нещо е пазарът на изкуство.

Вие имате ли много Ваши картини вкъщи?

Не. Мои нямам. Но с жена ми сме сериозни колекционери и в дома ни е като музей на съвременното изкуство (какъвто в България няма).

Къде рисувате?

Имам две ателиета тук – едно „мръсно“ за живопис, което изглежда дори по-чисто от другото, в което правя рисунки.  И едно до Габрово, в Борики, където съм рисувал между  83-та до 85-та. После се преместих на тавана на родителите на жена ми. На различни места съм рисувал. В момента строим къща с голямо ателие в София, (което ме натоварва невероятно и то не по художнически начин).

Кога започнахте?

Завършил съм Математическа гимназия в Габрово през 1975 година със златен медал. Баща ми Митьо Солаков беше прекрасен скулптор, така че винаги съм бил близо до изкуството, но влязох в Математическата гимназия, в случай, че реша да  се ориентирам към архитектура. Но още в 9-ти клас решихме да кандидатствам стенопис. Бях притеснен кандидат-студент. И до днес помня как на изпита по стенопис в Художествената Академията до мен се приближи един облечен много артистично кандидат-студент, видимо кандидатствал много години, загледа се как използвам цветните моливчета върху картона, и леко се изкикоти. Та, първите една-две години бях доста блокиран от обиграността на колегите ми, повечето от които пристигащи от Художествената гимназия. Но после се поуспокоих и започнах да разказвам историите си.

Кога разбрахте, че освен талант, имате и късмет?

Не съм казвал, че имам късмет. Всичко беше и е много труд.

Видеоинсталацията на Недко Солаков „Някои българи“ може да бъде видяна до 27 юли в Института за съвременно изкуство в София.