Мислех да започна с това, че Момчил Колев е един от най-добрите ни съвременни композитори. И, че с Дони си остават най-великият дует в българската музика. После реших, че тези, които не знаят кой е Момчил, най-вероятно няма да прочетат това интервю. Затова започвам така : 

В дома на Ани и Момчил Колеви има едно пиано. То стои в дъното на дневната, а пред него има синтезатор. Ама някак си, на този синтезатор там не му е мястото. Така си мисля. Въпреки че, на него Момчил композира песните си, въпреки че, този синтезатор е в пъти по-използван от пианото. Обаче пианото ми прилича по някакъв начин на Момчил. Масивно, класическо, инструмент от едни други, по-романтични и по-красиви времена. Днес пианото малко пречи на съседите, разбирам после от Момчил. И мислено  го пренасям това пиано на зелена поляна, и нареждам около него всичките си спомени от онова време, и ги обличам в музика, и те свободни политат в небето. Летят си, по-леки от облаците. Точно както музиката на Момчил винаги ме е карала да се чувствам – лека. И не от този свят. 

Един композитор не от този свят – Момчил Колев в Интервюто.

Сядаш ли често на това пиано?

Сядам, но рядко. Съвсем скоро всъщност се случи, за да проверя доколко съм забравил как се свири на пиано. Това със свиренето на пиано не е много приятно за съседите. Обикновено ми се присвирва към 10 вечерта. Иначе си свиря на синтезатора.

За теб има ли разлика на какво свириш?

На пианото е много по-приятно. Много по-красив е звукът и много по-чувствителен. Пръстите трябва да са много по-чувствителни, за да изкараш емоцията от музиката. Докато на синтезатора е малко по-сухо, по-премерено. В степени. 127 степени има на динамика. Докато в пианото са неограничен брой, зависи колко силно ще напънеш струната с чукчето. Има разлика и за пръстите. Обикновено на синтезаторите е по-лека клавиатурата и се свири по-лесно. Затова ако свириш само на синтезатор, после ти е по-трудно на пиано.

Каква музика най-често свириш на пианото?

Всякакви неща, които съм научил през годините, които технически могат да ме разгреят в момента. Примерно Love of my Life на Queen е едно от нещата, които често свиря.

А каква музика слушаш?

Правя си компилации. Понеже дотолкова съм се отчаял от българските радиа, които пускат една и съща комерсиална музика, си правя сам радио вкъщи. От всички мои дискове, си избирам най-любимите парчета и ги подреждам много внимателно. Дори внимавам едно с друго да са свързани с аранжимент, така че, като се премине от едно парче в друго, да не се усети разликата, все едно слушаш един перфектен албум. Компилацията е вече 13 часа. Има всичко – U2, Стинг, Дюран Дюран, много други неща.

Аз мисля, че историята и времето, в което живеем, ражда музиката. В различно време, хората имат потребност от различна музика. Защо според теб, ние имахме такава потребност от нещата, които правехте с Дони през 90-те?

Още не мога да си го обясня, много бързо се случиха нещата. За около месец се чувствахме като големи звезди.

Тогава хората имаха нужда от красиви неща, от романтика, имаха надежда. Тогава тези неща се ценяха. Сега всичко е много по-сурово, по-конкретно, хората нямат нужда да им разказваш приказки, защото са толкова вътре в действителността, и тя не им дава възможност да са мечтатели.

Това не звучи добре.

Аз така го виждам поне. Нещата не са добре.