М: Може би нямаше да имам тази мотивация. Когато започнах, първо трябваше да докажа на хората в този кръг, че го мога това. После трябваше да го докажа и на себе си. Бях решил, че трябва да побеждавам и здрави състезатели, за да разберат, че не се различавам от тях. Преди 2 години бях започнал да побеждавам такива съперници. Около един метър щях да съм напред ако имах ръце при скоковете. Тази година имах проблеми, но миналата година бях трети в световната ранглиста.
М: Един грък. С него имаме сериозна конкуренция. На миналото състезание пак ме беше победил с 1 см.
М: Аз съм единственият състезател в света с ампутация и на двата горни крайника. В световната ранглиста от 10 нагоре са само състезатели, които имат една здрава ръка и една ампутирана от китката. Така е и с този грък.
А: Беше много ядосан, като ми звънна след състезанието…
М: Преди на нашите, сега – на Ангелина.
А: Той ми каза „Обичам те“, като го награждаваха. Аз го гледах по телевизията и…
А: Да, каза „Обичам те, Ани!”, прочетох го по устните. Рухнах направо! А иначе Михаил е абсолютен любимец на зрителите по състезанията. Много го харесват. Ама и той е интересен състезател. Дрехите му винаги са в тон с протезата. Суетен мъж е.
М: Боядисвам си спортната протеза с различен цвят за всяко състезание. Ето сега на европейското плановете бяха да стана златен медалист и си я боядисах златна. А трябваше да е сребърна (смее се).
М: Да, много по-лека е, за нея се използва карбон, който се слага в колите от Формула 1, около 700 гр тежи. Обикновената е с килограм повече.
М: Не, а и не бива. Това е изключително скъпа техника и може лесно да се повреди. Хората се хвалят колко коли са сменили, аз съм сменил вече 4-5 протези. Чупят се.
М: Интересуват се от това къде тренирам и при какви условия, как се справям… Знаят, че условията в България не са много добри…
М: Да, от Турция, Дубай и Катар. И то доста добре подплатени финансово.
Но аз съм българин и съм си казал, че трябва да извоювам олимпийски медал за България.
Пък после ще видим.