Защо го правиш?

М: За тях, не за себе си. Не взимам пари за това. Просто искам да ги мотивирам, да им дам смисъл. Често ми звънят и майки, на чиито деца им предстои подобна операция.

Уплашени ли са децата?

М: Да, нормално. Но когато им покажа какви неща мога да правя и без ръце, те много се впечатляват.  И то не от това, че съм без ръце, а от това, което правя – карам кола, скачам, ходя на състезания с коли и мотори… В една от залите на НДК скоро водихме подобни мотивационни лекции със Стефания Колева и Калин Терзийски. Аз бях за финал, излязох на сцената и попитах децата: „Забелязвате ли нещо по-различно в мен?”. „Не”, отговарят те. Започвам да си размахвам ръцете пред тях и пак: „А сега?”, „Не“. „Нещо в ръцете по-различно не виждате ли?“ И едно се провиква: “А, да, имаш гипс“. „Не точно, – казвам – нямам две ръце“. Ама не за това говорихме после, а за всички други неща, които правя. Снимаха се с мен 10 минути след края на лекцията.

Какво те питат децата, на които им предстои подобна операция?

М: Много е странно, но ме питат някакви съвсем други неща, като например: „Гледахме те в интернет на едно състезание с кола и мотор. След като завършихте, се вдигна много прах. Ти кашля ли?“ или „На едно състезание те видяхме с червена ръка, на друго – със сребърна. Колко ръце имаш?“ Детски работи. Не питат след операцията боли ли или нещо такова.

Самият аз в болницата имах среща с психолог, който после беше казал на майка ми: „Аз на това дете не мога да помогна, защото то вече само си е помогнало.“ Как е станало ли? Мисля, че трябва да осъзнаеш и приемеш факта.

То малко е като при раздялата между мъж и жена…

Да, хората дори такива неща не могат да преживеят, какво остава за загубата на двете ти ръце…

М: Аз не си падам по източните религии, но харесвам идеята за кармата.

Ти на 14 не си бил чувал за карма, според мен.

М: Аз на 5 години ходех сам на детска градина на 2 км от нас. Бях пораснал още като дете.

А: Майка му ми разказа, че когато се е случил инцидентът, първо са му отрязали лявата ръка, а той е левичар. След известно време се оказало, че трябва да махнат и дясната. Представи си какъв шок за всички, особено за майката! Самата тя е била на успокоителни, а Мишо развеселявал всички около себе си. Господ ти дава колкото можеш да носиш, така си мисля.