Михаил Христов, ти робот ли си?

Михаил Христов, ти робот ли си?

22 август ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Мислил ли си някога: „Ако бях с ръце, щях да правя това и това, и това, което сега не мога“?

Аз и без ръце правя каквото искам. Преди си казвах: „Ако бях с ръце щях да карам колело.“ Малко след това взех колелото на едно хлапе (не насила, разбира се) и го подкарах. Така се случи и с колата. Правя неща, които и хората с ръце не могат да правят. На Ани (приятелката му), например, й направих една чанта за рождения ден. Свързах се с един шивашки цех, те направиха самата чанта, а после аз добавих разни елементи.

Самата Ангелина  е с нас по време на интервюто и се включва в разговора: Извинявайте, само да добавя–  чантата предизвика страшен интерес, истински фурор. Дори няколко дами толкова я харесаха, че и те си поръчаха… Но искам да ти кажа нещо друго във връзка с Михаил и това, което е преживял. Една вечер си говорехме до късно и той ми сподели нещо много страшно. Каза, че ако го попитат дали би избрал това да му се случи отново, би казал „Да“. Пак би минал по този път, само защото се срещнахме във връзка с това.

Ти как го представи на вашите Михаил?

А: Истината е, че майка ми го беше гледала още преди 5 години в едно предаване и ме извика да ми каже: „Виж какво красиво момче, пострадало е, ударил го е ток и няма ръце“. (Гостуваше в „Шоуто на Слави“ – бе станал трети на световно първенство в Дубай.) Тогава го видях и му написах едно писмо, в което му казах, че много му се възхищавам. И че искам да се срещнем с него – аз, той, детето ми, съпругът ми . Той отговори „ок“ , но нещата се разминаха и не се видяхме. Много пъти след това съм давала идеи на колеги да правят репортажи за него, препоръчах го за „Мъж на годината“, но никога не съм му казвала. 4 години по-късно се видяхме случайно на улицата, разминахме се…

М: … и беше като по филмите това разминаване…Любов от пръв поглед…

А: Не беше така. Аз тогава имах друга връзка, той – също…

М: Аз обаче я поканих на вечеря, преди това бях на една мотивационна лекция и бях с костюм.

А: И аз като го видях на срещата, го попитах:  „Защо си облечен така?“ Честно, малко се притеснявах каква ще е тази среща. Седнахме и той си поръча пържола. Аз го попитах дали иска да му я нарежа и той каза “Да“. Тогава разбрах, че той е ок, че няма комплекси.

М: И мен това с рязането на пържолата много ме впечатли. Разбрах, че и тя е ок и няма притеснения.

За мен спортът не е най-важното нещо в живота. Най-важното е с кого ще го споделиш  този живот и с кого ще го продължиш.

Много неща нямаше да се случат ако Ангелина не беше до мен. Аз имам нужда някой да ме побутва от време на време. И изобщо не става дума за спорта. Там си се „бутам“ сам.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография