Михаил Христов, ти робот ли си?

Той не е нито робот, нито инвалид. Той е от онзи тип хора, за които често говорим, но почти никога не срещаме. Онази рядка порода, която служи за вдъхновение и доказателство, че силата на човешкия дух няма граници. Още повече, когато я откриеш в тялото на 25-годишно момче със сини като ясно небе очи.

22 август ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 12'

Михаил Христов, ти робот ли си?

22 август ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Запознах се с него преди 2-3 години. Вече беше параолимпиец, но все още не беше толкова медийно популярен. Спомням си, тогава ме удиви неговата откровеност и лекотата, с която общуваше. Защото, нали знаете – с хора, претърпели инциденти като неговия (когато е на 14 години електрическа дъга се отделя от трансформатор с напрежение 20 000 волта и вследствие на инцидента губи и двете си ръце. В момента е на 25, има 3 световни титли на скок дължина, 8 поправки на европейския рекорд и към днешна дата е една от надеждите ни в параолимпийския спорт), човек винаги е внимателен. Подбира думите, жестовете си. Още по време на първия ни разговор обаче разбрах, че няма за какво да „внимавам“. Защото той няма нищо за криене. А пък има много, с което да се гордее.

Михаил Христов в Интервюто. 

Защо не си на Олимпиадата в Рио?

Не успях да отида на Параолимпийските игри в Рио, но не поради моя вина. За България има определен брой квоти и те се разпределиха между състезателите, гледаше се кой е с по-предно класиране. Квотите за България бяха само 6. Аз взех сребърен медал на Европейското първенство и смятах, че той ще е достатъчен за игрите, но ето че сега съм в активна почивка.

Казваш го малко все едно не ти пука, но не може да е така…

За всеки спортист Олимпийските игри са върха в тяхната кариера, често след тях дори спират състезателна дейност. За мен това е стъпка нагоре. Ще чакам до Токио 2020. Пропуснах миналите игри в Лондон, сега и тези в Рио, може би пък късметът ми е в Токио.

Сега на колко си?

На 25.

Значи имаш време.

В нашия спорт активно може да се състезава до 35 години, така че мога да се явя и на по-следващата олимпиада. Стига да съм здрав.

Кога си се чувствал най-силен, най във форма?

По време на важни състезания. На треньорите днес това им е задачата – да вкарат тялото в състезателен режим около седмица преди голям спортен форум и тогава сме доста силни.

Щеше ли да си спортист ако не се беше случило това с ръцете ти?

Като малък винаги съм мечтал да се занимавам със спорт, а след инцидента започнах да се занимавам активно с щанги, което ми помогна за леката атлетика. Имах намерение да ставам полицай, после журналист, накрая остана само правото, което в момента завършвам. Не съм сигурен дали ще го практикувам, защото съм динамичен човек, но и това е един урок за мен.

Това, че не получи квота за Игрите също ли го приемаш като урок?

Аз съм вложил всички усилия, но има независещи от мен обстоятелства. Когато даден спортист види, че каквито и усилия да е положил, някой над него казва дали ще може да се яви на олимпиада, или не, му става меко казано гадно. Но следващия път ще съм толкова добре подготвен, че никой няма да може да ме спре.

Чувствал ли се се и друг път прецакан? Прецакан от съдбата, например.

Ако се чувствах прецакан, нямаше да се занимавам със спорт, нямаше да имам такава красива жена до себе си…

Чувствам се прецакан единствено, когато аз не направя нещо както трябва.Не се събуждам всяка сутрин с мисълта, че съм останал без ръце. Знаеш ли, дори никога не съм се сънувал без ръце.

Така че може би съзнанието ми изтрива това. Срещам се често с хора с увреждания и виждам разликата между тях и мен. Аз не изисквам от останалите да ме съжаляват или да ми помагат. Не очаквам специално отношение. Аз съм като всички останали. Дори много хора не разбират, че съм с протези на ръцете.

На колко години беше, когато ти се случи?

На 14. Беше февруари или март.

Как едно 14-годишно момче събира цялата си воля и продължава да живее след такъв инцидент?

Това е изпитание за психиката и духа. Може би помогна и фактът, че близките и приятелите ми не ме приемаха за различен. Ето, днес сутринта отворих една много интересна книга на Иво Иванов и попаднах случайно на разказа за едно момче, американски борец, без крака и ръце. Още когато се е родил, бащата казал на майката, че ще го остави да се храни сам, ако ще да умре от глад, защото светът не е създаден за такива хора и той трябва  положи усилия, за да се приспособи към света. И аз мисля, че най-приспособимото същество е човекът.

Затова и постоянно си поставям цели, които отстрани изглеждат неизпълними.

Утре например ще скачам с парашут. Преди няколко месеца карах една много бърза спортна кола, преди седмица карах джет… Състезавам се със самия себе си. Пред себе си искам да се докажа, не пред другите.

Не може да не си изпадал в „дупки“.

Да, имам един такъв случай. Беше ми се повредила ръката (протезата) и трябваше да отида в центъра, за да я оставя. Оставих я, но след 10 минути ми се развали и колата. Казаха, че ще я оправят след 2 седмици. За протезата им трябваше месец. Отначало ми беше кофти, бях почти „вързан“ вкъщи, но после реших, че просто трябва да изчакам. Дразни ме, че съм зависим от тази протеза. Чувствам се кофти, когато тя се счупи. Но вече реших и този проблем – купил съм си резервна.

Всички сме така – когато някой част по нас се „развали“, чак тогава разбираме колко сме зависими от физиката си.

Да, не обръщаме внимание на нещо, преди да го загубим.

Мислил ли си някога: „Ако бях с ръце, щях да правя това и това, и това, което сега не мога“?

Аз и без ръце правя каквото искам. Преди си казвах: „Ако бях с ръце щях да карам колело.“ Малко след това взех колелото на едно хлапе (не насила, разбира се) и го подкарах. Така се случи и с колата. Правя неща, които и хората с ръце не могат да правят. На Ани (приятелката му), например, й направих една чанта за рождения ден. Свързах се с един шивашки цех, те направиха самата чанта, а после аз добавих разни елементи.

Самата Ангелина  е с нас по време на интервюто и се включва в разговора: Извинявайте, само да добавя–  чантата предизвика страшен интерес, истински фурор. Дори няколко дами толкова я харесаха, че и те си поръчаха… Но искам да ти кажа нещо друго във връзка с Михаил и това, което е преживял. Една вечер си говорехме до късно и той ми сподели нещо много страшно. Каза, че ако го попитат дали би избрал това да му се случи отново, би казал „Да“. Пак би минал по този път, само защото се срещнахме във връзка с това.

Ти как го представи на вашите Михаил?

А: Истината е, че майка ми го беше гледала още преди 5 години в едно предаване и ме извика да ми каже: „Виж какво красиво момче, пострадало е, ударил го е ток и няма ръце“. (Гостуваше в „Шоуто на Слави“ – бе станал трети на световно първенство в Дубай.) Тогава го видях и му написах едно писмо, в което му казах, че много му се възхищавам. И че искам да се срещнем с него – аз, той, детето ми, съпругът ми . Той отговори „ок“ , но нещата се разминаха и не се видяхме. Много пъти след това съм давала идеи на колеги да правят репортажи за него, препоръчах го за „Мъж на годината“, но никога не съм му казвала. 4 години по-късно се видяхме случайно на улицата, разминахме се…

М: … и беше като по филмите това разминаване…Любов от пръв поглед…

А: Не беше така. Аз тогава имах друга връзка, той – също…

М: Аз обаче я поканих на вечеря, преди това бях на една мотивационна лекция и бях с костюм.

А: И аз като го видях на срещата, го попитах:  „Защо си облечен така?“ Честно, малко се притеснявах каква ще е тази среща. Седнахме и той си поръча пържола. Аз го попитах дали иска да му я нарежа и той каза “Да“. Тогава разбрах, че той е ок, че няма комплекси.

М: И мен това с рязането на пържолата много ме впечатли. Разбрах, че и тя е ок и няма притеснения.

За мен спортът не е най-важното нещо в живота. Най-важното е с кого ще го споделиш  този живот и с кого ще го продължиш.

Много неща нямаше да се случат ако Ангелина не беше до мен. Аз имам нужда някой да ме побутва от време на време. И изобщо не става дума за спорта. Там си се „бутам“ сам.

Macro alias: ArticleCarousel

За какво ти помага Ангелина?

М: Ще ти дам един съвсем малък пример, сещам се, защото сега сме на морето. Преди погледите на хората на плажа доста ме притесняваха. Ходех с протезите, (които тежат доста) и с тениска.  Но откакто съм с Ангелина, нещата се промениха. Имам усещането, че ме пази. Сега ходя без протези и без тениска.

Усещаш ли погледите на хората?

М: Да, но аз не ги гледам. Децата отбелязват, но не го правят с лошо. На едни мои познати детето ме пита какво ми се е случило и аз му казах, че съм се бил с един тигър в една джунгла. После ми казаха, че то разказвало на всичките си приятелчета, че познава Тарзан.

А: Моето момче е на 5 години и в началото не забелязваше изобщо, че Михаил е с протези.

М: Те и големи хора не го виждат това.

Веднъж  си пазарувах в един магазин и помолих продавачката да ми помогне да прибера покупките в плика, а тя ме попита: „Ти ръце нямаш ли!?“ И аз отговорих: „Ами, не, нямам!”

Много се притесни. Гледам на тези неща с чувство за хумор. И аз бих погледнал някой по-различен на улицата. Но честно да ти кажа, това че съм без ръце, изобщо не е водещо в живота ми.

А: Дори и аз често забравям. Понякога вкъщи го карам да свърши нещо, което би трябвало да направя аз. Той, например, настоява да чисти и го прави по-добре от мен. А иначе, когато синът ми го видя за първи път без протези, беше един ден, когато аз, предполагайки, че тази протеза хич не е лека и Михаил трябва да си почива от нея от време на време, му казах да я махне. Той го направи и Гого дойде при мен и ми каза: „Мамо, моля те, кажи му да си сложи протезата, защото така го боли“. Обяснихме му, че го боли повече, когато е с протезата и той спря да обръща внимание на това.

М: Често водя мотивационни лекции. Освен пред възрастни, го правя и пред деца.

Какво те питат децата най-често?

М: „Ти робот ли си?“ И аз им казвам: „Железният човек от филмите знаете ли го? Той ми я направи тая ръка“. И те остават много впечатлени. Децата, които срещам, са от домове за деца, лишени от родителски грижи.

Защо го правиш?

М: За тях, не за себе си. Не взимам пари за това. Просто искам да ги мотивирам, да им дам смисъл. Често ми звънят и майки, на чиито деца им предстои подобна операция.

Уплашени ли са децата?

М: Да, нормално. Но когато им покажа какви неща мога да правя и без ръце, те много се впечатляват.  И то не от това, че съм без ръце, а от това, което правя – карам кола, скачам, ходя на състезания с коли и мотори… В една от залите на НДК скоро водихме подобни мотивационни лекции със Стефания Колева и Калин Терзийски. Аз бях за финал, излязох на сцената и попитах децата: „Забелязвате ли нещо по-различно в мен?”. „Не”, отговарят те. Започвам да си размахвам ръцете пред тях и пак: „А сега?”, „Не“. „Нещо в ръцете по-различно не виждате ли?“ И едно се провиква: “А, да, имаш гипс“. „Не точно, – казвам – нямам две ръце“. Ама не за това говорихме после, а за всички други неща, които правя. Снимаха се с мен 10 минути след края на лекцията.

Какво те питат децата, на които им предстои подобна операция?

М: Много е странно, но ме питат някакви съвсем други неща, като например: „Гледахме те в интернет на едно състезание с кола и мотор. След като завършихте, се вдигна много прах. Ти кашля ли?“ или „На едно състезание те видяхме с червена ръка, на друго – със сребърна. Колко ръце имаш?“ Детски работи. Не питат след операцията боли ли или нещо такова.

Самият аз в болницата имах среща с психолог, който после беше казал на майка ми: „Аз на това дете не мога да помогна, защото то вече само си е помогнало.“ Как е станало ли? Мисля, че трябва да осъзнаеш и приемеш факта.

То малко е като при раздялата между мъж и жена…

Да, хората дори такива неща не могат да преживеят, какво остава за загубата на двете ти ръце…

М: Аз не си падам по източните религии, но харесвам идеята за кармата.

Ти на 14 не си бил чувал за карма, според мен.

М: Аз на 5 години ходех сам на детска градина на 2 км от нас. Бях пораснал още като дете.

А: Майка му ми разказа, че когато се е случил инцидентът, първо са му отрязали лявата ръка, а той е левичар. След известно време се оказало, че трябва да махнат и дясната. Представи си какъв шок за всички, особено за майката! Самата тя е била на успокоителни, а Мишо развеселявал всички около себе си. Господ ти дава колкото можеш да носиш, така си мисля.

Щеше ли сега да се бориш за олимпийска квота за Токио, ако не беше това с ръцете?

М: Може би нямаше да имам тази мотивация. Когато започнах, първо трябваше да докажа на хората в този кръг, че го мога това. После трябваше да го докажа и на себе си. Бях решил, че трябва да побеждавам и здрави състезатели, за да разберат, че не се различавам от тях. Преди 2 години бях започнал да побеждавам такива съперници. Около един метър щях да съм напред ако имах ръце при скоковете. Тази година имах проблеми, но миналата година бях трети в световната ранглиста.

Кой те победи на това европейско, че не взе златото?

М: Един грък. С него имаме сериозна конкуренция. На миналото състезание пак ме беше победил с 1 см.

Той с каква травма е?

М: Аз съм единственият състезател в света с ампутация и на двата горни крайника. В световната ранглиста от 10 нагоре са само състезатели, които имат една здрава ръка и една ампутирана от китката. Така е и с този грък.

А: Беше много ядосан, като ми звънна след състезанието…

Ти на кого първо звъниш?

М: Преди на нашите, сега – на Ангелина.

А: Той ми каза „Обичам те“, като го награждаваха. Аз го гледах по телевизията и…

Ани, ти рева ли много?

А: Да, каза „Обичам те, Ани!”, прочетох го по устните. Рухнах направо! А иначе Михаил е абсолютен любимец на зрителите по състезанията. Много го харесват. Ама и той е интересен състезател. Дрехите му винаги са в тон с протезата. Суетен мъж е.

М: Боядисвам си спортната протеза с различен цвят за всяко състезание. Ето сега на европейското плановете бяха да стана златен медалист и си я боядисах златна. А трябваше да е сребърна (смее се).

Тя различава ли се от обикновената ти протеза?

М: Да, много по-лека е, за нея се използва карбон, който се слага в колите от Формула 1, около 700 гр тежи. Обикновената е с килограм повече.

С обикновената не би могъл да се състезаваш, така ли?

М: Не, а и не бива. Това е изключително скъпа техника и може лесно да се повреди. Хората се хвалят колко коли са сменили, аз съм сменил вече 4-5 протези. Чупят се.

Какво те питат най-често журналистите в чужбина?

М: Интересуват се от това къде тренирам и при какви условия, как се справям… Знаят, че условията в България не са много добри…

Имал ли си предложения да се състезаваш за други държави?

М: Да, от Турция, Дубай и Катар. И то доста добре подплатени финансово.

Но аз съм българин и съм си казал, че трябва да извоювам олимпийски медал за България.

Пък после ще видим.

Каква е тази фондация, с която сте се захванали с Ангелина в момента?

М: Това е нещо, по което работя сериозно.

Искаме да направим спортно развлекателна академия за деца, която да е абсолютно адаптирана и достъпна и за деца с увреждания и специални нужди. “Академия за супергерои“. Спортът е най-добрият начин човек да се интегрира. Аз съм пример за това.

Решихме да създадем сдружение, което да събере средства, за да може академията да стане реалност. В чужбина има много такива, при нас все още няма. Плановете са да е нещо голямо, без да се пестят средства или да има компромиси в реализацията. Искам да докажа на обществото, че децата с увреждания могат да правят нещата като всички останали. И мото съм измислил: „Виж ме какво мога, а не какво не мога да направя“. Ще ползват базата и здрави деца, иска ми се да работим срещу това разделение на едните деца от другите. Те са еднакви. И са деца.

А: Искаме да изкормим думи като “инвалид”, защото тя е обидна.

Какво ти е неприятно да чуваш за себе си?

М: Инвалид. От английски това означава „невалиден“, „неработещ“, „грешка в системата“. Това хубаво ли е? А го чуваме дори по новините.

А с коя дума трябва да се замести? Какво не те обижда?

М: Човек с увреждания. Но на първо място си човек.

Няколко часа след интервюто получавам снимка от Ангелина. Същият следобед Михаил е купил пръстен и ѝ е предложил брак. Надявам се силно да е казала три пъти „да“ за щастие и след няколко години в Токио да маха от трибуните на своя синеок шампион.

 

Всички останали истории може да откриете на www.untaggable.bg

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър