Сутрин е трагично.
В България от много време висшият мениджмънт няма критерий за това какво е под него и това не е само в телевизиите.
И проблемът не е толкова в говора, а в хигиената на тези, които работят в телевизиите.
Да, и това беше жестока грешка от моя страна. Тогава ръководството беше много благосклонно към мен, но предложението дойде от Вики Бехар и Люба Ризова. Те ме извикаха и казаха: „Ти искаш ли да разнообразиш сутринта?”, а аз им отговорих, че това не е за мен. И ако искат аз „да разнообразя“, трябва да „разнообразят“ изцяло, защото аз не мога да влизам на политически разговори. Тогава те казаха, че ще влизам само на „леки“ разговори. Още на втория ден се оказа, че това няма как да стане, защото екипът не иска да сменя програмата, те си гонят техните неща – ужасяващите драматургии сутрин, а и ме оставиха да влизам с Ани (Цолова) на политически разговори, защото при положение, че си има партньор, е тъпо да седи сама.
Чувството е все едно си се насрал, но не можеш да се прибереш и трябва да си стоиш насран. Аз отначало си стоях, защото се бях спазарил за добри пари, обаче се оказа, че не става. И след 20-30 дни мъка се видяхме с Люба Ризова и се разбрахме, че явно не се получава.
Да.
Беше много особено, защото аз си мислех, че можем да направим ефир като в Румъния и Гърция, да има и по-лека част. Второ, аз не съм по селски агресивен, да тропам по масата и да казвам “Така ще стане и край!”. А сутрешните пичове го правят с тази агресия, но мен не ме кефи като стил на работа. Но ме питаш дали беше за пари – не. Наистина, бях се спазарил за добри пари за моя критерий тогава, на база на това, че сутрин всеки ден трябва да ставаш 5 часа и да си в ефир. Така че на материална база бях доволен. Това доволство продължи 20 дни, разбира се (смее се), но беше предизвикателство, беше ми интересно. Не знаех обаче, че ще трябва да се занимавам и с политика.