Митко Павлов, който един ден ще отвори бар и тогава с нас е свършено

Питам го дали може в заглавието да е "Митко", а не "Димитър". Отговаря ми, че може да го наричам Блекота, ако искам и си припомням още веднъж, че и двамата сме от онова древно време на "Арабела". Дали затова го харесвам толкова много или защото подозирам, че тайно от другите, за да не ги дразни, вечно е в добро настроение, нямам идея. Факт е, че по-добра от неговата сутрешна плейлиста засега няма и му се кълна във вечна слушателска вярност. Въпреки немските хитчета, които понякога се промъкват в нея.

9 януари ‘17

Автор: Диана Алексиева

Фотограф: Яна Лозева

Запази за по-късно 13'

Митко Павлов, който един ден ще отвори бар и тогава с нас е свършено

9 януари ‘17

Автор: Диана Алексиева

Фотограф: Яна Лозева

За първи път го видях в предаването „10-те най-„, седеше толкова непринудено в ефир, че мислено му предрекох голямо бъдеще на малкия екран. И то без да го познавам. Пророчеството ми се сбъдна и той изкара едни десетина шеметни години в ефира. Показалецът ми се обърна надолу само, когато се яви като водещ в сутрешния блок на БТВ, защото бях сигурна, че толкова политика не е за усмихнато момче като него. Тогава вече се познавахме и бях сигурна, че няма да остане дълго там. За добро или лошо, се оказах отново права. Той твърди, че се е чувствал чудесно в „Комисията Павлов“, а аз се заклевам, че всъщност, истински като водещ го опознавам от няколко години всяка сутрин в задръстването, когато често се смея на глас на „Малката Митанка“, която направо няма спирка. И предричам още веднъж – „Миташки, наистина, най-доброто предстои!“

Митко Павлов в Интервюто.

Винаги, когато те слушам сутрин, си мисля, че по време на песните танцуваш. Правиш ли го?

Е, не всеки ден. Не е много професионално, но понякога ям по време на песните. Не само е непрофесионално, а е и забранено заради техниката, но го правя.

Какво ядеш?

Обикновено ям кисело мляко – остана ми навик от казармата.

Тоест, да разбираме, че не танцуваш през цялото време?

Не, трябва да съм в супер добро настроение или с махмурлук, поне при мен е така. Тогава ме хващат лудите и се случва да си потанцувам.

Плейлистата зависи ли от настроението ти?

О, да. Радиото си е интимна медия и точно заради това имам афинитет към него. И когато програмата е персонифицирана, както е при мен, музиката изцяло зависи от настроението. Не знам дали си личи, ти ще кажеш – не съм се слушал. Всъщност веднъж се слушах, бях се записал и между другото ако бях слушател, не бих се слушал (смее се).

Що бе, адски забавен си! А поне харесваш ли как звучи гласът ти?

Не, отвратителен глас!

Ако си си шеф, ще се уволниш ли?

Ако съм шеф, ще се взема, защото може би има някаква пазарна обосновка, въпреки че до момента не съм я видял (смее се). Но лицето ако е разпознаваемо, е по-добре за медията.

Как да няма пазарна обосновка, нали има рейтинги? Според тях как е положението?

Според тях се слуша, но все пак рейтингите, които идват, са на национална база, а ние сме градска радиостанция, имаме 4 честоти и се слушаме много в Пловдив и София, другите честоти са в Габрово и Козлудуй. Така че нямам точна обосновка.

Аз познавам много хора, които те слушат.

Аз също.

Ти представяш ли си на кого говориш? Някакъв конкретен образи имаш ли, измислен дори?

Не, просто си бърборя, все още гледам да се забавлявам. Въпреки че работата ми е рутина като погледнеш – всяка сутрин правя едно и също. Но не ми е омръзнало все още.

Радиото ще омръзне ли на хората? Ще спрат ли да го слушат?

Във вида, в който е от 100 години ли? Не вярвам, особено в град като София, защото инфраструктурата на града предполага големи задръствания, а в тях, колкото и да искаш да си слушаш някаква твоя плейлиста, която можеш да си пуснеш от много места вече, все в един момент ти се иска „да си поговориш“ с някой.