В месеца на София Филм Фест Интервюто задава 16 въпроса за българското кино. Отговорите присъстват в добрата компания на фотографиите на Ивайло Петров, който връща лентата назад с намигане и предлага нов поглед към любимите ни филми.
В три поредни седмици трима души, свързани с киното, отговарят на блиц въпросите на Интервюто. Не само, защото е единствената дама между тях, а и защото изглежда най-добре на снимки, рубриката стартира Теодора Духовникова. Когато и да я гледате в „Ръкомахане в Спокан“ няма да е прекалено късно, а ако сте фенове на ролите ѝ в киното, тази есен ни се дават поне две премиери с нейното синеоко аристократично участие.
Теодора Духовникова в „Мисия Кино“.
„Вчера“. А от новите – „Източни пиеси“.
„Страхливо започваме живота си, Иване.“ („Вчера“)
Катина или Искра от „Черните Ангели“ на Въло Радев, или Ада от „Дзифт“.
Самотната дълга разходка на главния герой из улиците на София рано сутрин в „Източни пиеси“ на Камен Калев. Никога този град не ми е изглеждал толкова красив и толкова европейски…
Когато ме изравяха от гроба и отваряха ковчега на героинята ми в „Под Прикритие“, клепачите ми трепереха от ужас, защото гробът си беше съвсем истински, а режисьорът Вики Божинов каза, че труповете не треперят, нали, и снимахме сцената няколко пъти – спускане на ковчег , отваряне на ковчег – ужас някакъв.
Невена Коканова.
То малко невъзпитано звучи, защото са ми приятели, но Владо (Карамазов), Юли (Вергов), Захари (Бахаров) напълно се вписват в условията за световна звезда, само паспортът им пречи. Деян Донков – също.