Тя е журналист. Човек, който гони работата си докрай при това без да влиза в конфликти. През 2015 попаднах на историята, която публикува на стената си във ФБ за бездомен човек, който бедства на пазара в Младост. История, придружена със снимки. Снимки, от които извръщаш глава. С времето се оказа, че тя, обратно на мен, не само не е извърнала глава, а е извървяла целия тежък бюрократичен път, често граничещ с непосилното, за да осигури на този непознат за нея човек, втори, нормален живот.

Той е Иван. И до скоро почти не съществуваше.

Тя е Милена Илиева – Момчилова. И днес е в Интервюто. Защото хора като нея рядко се срещат. 

От три години следя историята, която разказваш във ФБ. Да я наречем „Спасяването на Иван“. Кога го видя за първи път?

В края на юли 2014 на пазара в Младост. Беше много чист, спретнат човек. Направи ми впечатление, защото седеше точно като „Мислителят“ на Роден на стълбите на една аптека. Реших, че придружава монасите, които продават там собствена продукция. Изобщо не ми минаваше през ума, че спи между масите на пазара. Това научих година по-късно от дъщеря ми Стефани,  която един ден дойде и ми каза: “Има един бездомник на пазара – цялото му лице е в рани, защото седи с часове на слънцето облечен в зимни дрехи.  Да му дадем някакви тениски, че ще умре от топлинен удар в тая жега.”

Така започна битката ми за спасяването на Иван.

Социалните са го оставили там една година?

След проведените разговори с тях разбрах, че те знаят за случая, но понеже „не им оказвал съдействие“ не могли да направят нищо. А този човек умираше – самоубиваше се бавно пред всички, беше неадекватен, а те искаха да им съдейства. Седеше и мълчеше или стоеше с часове прав и добиваше все по-разпадащ се вид. Не просеше пари, не ровеше по кофите, не досаждаше, не правеше никому нищо лошо.  Хората на пазара са му давали храна и вода, благодарение на което беше оцелял.

Какво значи „не оказва съдействие“?

Социалните го били закарали в Център за временно настаняване, а той си е тръгнал оттам. Това те наричаха „неоказване  на съдействие“. Бяха го оставили да умре. Знаеш – няма човек, няма проблем. Трупаха само преписки в една папка и по този начин отчитаха дейността си. Твърдяха, че нямало законосъобразни причини, за да го приберат  с полиция, защото не е агресивен.

Тоест, ако си кротък, те оставят на спокойствие да умреш от студ, от глад или от болести.

Нещо такова. Преди мен една бивша учителка – Савина Иванова се беше опитала да му помогне. Тя е изключителен човек и продължава да помага на много хора в беда. Но и тя тогава не беше успяла да пробие системата.

Как Иван е стигнал до пазара? Няма ли роднини?

Иван е живял с родителите си и сестра си в центъра на София в собствена къща. В средата на 90-те години били измамени от жилищната мафия и остават на улицата. Баща му умира малко след това. Сестра му се омъжва и отива да живее при съпруга си, а Иван и майка му оцелявали някак си. Тя умира през 2013 година. Било му е доста тежко сам. Бил е пребиван от роми не веднъж, спал е по строежи, по съборетини... Затова и отказвал на социалните да остане в Центъра за временно настаняване, защото там имало много роми, а той се страхува от тях. Дошъл бил на пазара, за да е по-близо до сестра си, (която живее в района), но тя и семейството й не искат да чуят за него.

Колко време след първия ти сигнал към социалните приеха Иван за лечение?

6 месеца. 6 месеца, в които проведох множество телефонни разговори с тях, писах сигнали, молих, пращах репортери, направих  две телевизионни предавания за неговия случай в медията, в която работех тогава. Нищо не помогна. През януари 2015 синоптичните прогнози бяха за минус 19 градуса, а ситуацията за Иван не беше променена и си дадох сметка, че времето му е изтекло и някоя сутрин ще го намерят вкочанен. Това нямаше да си простя. Зарових се в интернет и открих, че в Закона за здравето има един член, който гласи, че ако човек причинява вреда сам на себе си и застрашава живота и здравето си, може да бъде прибран за принудително лечение. Отидох в Районната прокуратура и пуснах сигнал като приложих и снимка на Иван. Беше петък. В понеделник машината се задвижи и го прибраха.