Мартин Михайлов, тук много се танцува

За клубната музика, забравените банди, обичаните банди, работата нощем, работата с хора, които пият и работата, от която ти пада гласа. Разговор за риска, успехите, загубите и печалбите от това да си управител на нощен клуб.

14 февруари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 13'

Мартин Михайлов, тук много се танцува

14 февруари ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Един път попаднал, дори случайно, е трудно да си тръгнеш, защото музиката просто не те пуска. Макар че скоростта, с която се продават билетите за концертите на най-харесваните бг банди, трудно позволява да „попаднеш“ там „случайно“. Пишем му още една точка за смелостта и усета да менажира Jeremy, и тъй като не вярваме в случайността на успеха, днес ви срещаме с него.  


Интервюто представя Мартин Михайлов.

През 2003 си на 23 и ставаш управител на „Строежа“?

Да, и точно преди това беше момент, в който бях наясно, че пускането на музика и барманството (това, което правех до този момент) са до време. Дори и сега съветвам барманите, които работят при нас и са с повече опит, че има време, в което трябва да се спре. Защото всички в екипа са много интелигентни момичета и момчета и имат възможности да се развиват и в други сфери. А в България така са устроени нещата, че тази професия е по-добре да се върши в по-ранна възраст. За добро или лошо. Та, точно след първите две години в „Строежа“ и аз бях наясно, че трябва да спра с това навреме. Но предложението да стана управител на клуба и да го развия в различни насоки ме привлече, тъй като обичах средата, а и вече можех да реализирам себе си в множество аспекти. Мястото тогава беше много популярно, но основно в рамките на своята локация. И решихме, че един клуб с добра музикална концепция може да действа и извън чистото си физическо съществуване. Започнахме да се занимаваме с промоутърство, имахме музикална медия – Stroeja.com, онлайн-радио, направихме интервюта и репортажи с много сериозни изпълнители, не само в България. Така разширихме обхвата му, а аз започнах да се занимавам с доста повече неща.

Какво трябва да умее един управител на нощен клуб, освен да може да остане буден и бодър цяла нощ?

Да останеш буден и бодър е най-малкото и е въпрос на навик и режим. По-важни са добрата комуникация с отделни хора и екипи, да бъдеш търпелив, да имаш добър подход в комуникацията, да умееш да се поставяш на мястото на другия, постоянно да анализираш… Прието е да се казва, че промоутърите и домакините са обект на две различни дефиниции, но все пак ние сме на една страна, когато дойде време за действие. И за мен като домакин е важно да поставя дадена банда в добри условия – и за нея, и за нас. За да бъде едно събитие успешно, накрая трябва да има три субекта, които да са доволни – публика, изпълнители и организатори. Ако една от тези групи не е удовлетворена, събитието е неуспешно.

И все пак – най-често кой остава недоволен?

Най-често инвеститорът не е доволен. Случва се. Откъм имидж събитието се е получило, публиката е останала с приятни впечатления, бандата дори да не е получила достатъчно висок хонорар, също намира своите позитиви или поне не търпи преки загуби. При нас рентабилността от този род дейност е ниска – често под 10%, дори и при перфектно стечение на обстоятелствата, докато рискът е изключително висок. Въпреки че напоследък нещата се случват по по-приемлив начин. Възвръщаемостта започна да се покачва, цените на билетите – също, като стават все по-близки до адекватните. Хората финансово станаха малко по-стабилни и започнаха да посещават повече събития, да планират по-смело. А колкото повече събития посещава човек, толкова по-лесно различава границите на нормалното.

Това, че може да имате и не толкова нерентабилни събития за сметка на други, е супер, защото май не е лесно в този бизнес – много се пробват, но съществуват по един-два сезона.

Често ентусиазмът се бърка с професионализма, а във всичко е нужно някакъв опит. Да се занимаваш с барове, клубове и музика отстрани изглежда много примамливо, още повече, че има и приходи. Много често съм чувал как хората изчисляват печалбата от даден концерт „3000 души по 50 лв….“, все едно всичко останало е даром и разходи не съществуват. Истината е, че можеш да спечелиш от четири концерта и петият да те потопи. Или клубът да работи десет месеца успешно, а останалите два да рефлектират по толкова лош начин, че да занулиш цялата година. Можеш да бъдеш успешен, но не и финансово задоволен. Това е в България. В чужбина, ако си работил и всичко е свършило успешно, със сигурност ще бъдеш възнаграден материално. Когато търпиш поредица от загуби от серия концертни събития, си принуден да свалиш темпото за известно време или директно да спреш. И това се е случвало в миналото, но го приемам като опит, от който се учим.

Виждам, че от време на време каните групи от чужбина, не толкова популярни у нас. Това не е ли сигурен риск, ако можем да го наречем така изобщо?

Ако имаме успеваемост с другите групи или вечери, тогава можем да си позволим да направим точно нещо такова – непозната група, по-алтернативна. Нещо, което съдейки по мнението в социалните мрежи, цяла България желае, а после, съдейки по дошлите в клуба, ценителите са само няколко. Но въпреки че е риск, това е ценно за средата. Понякога пък знаем, че при първото гостуване на определена банда ще има малко посетители, но го правим с идеята, че на следващото им участие ще се съберат повече.

Най-бързо продаденият ви концерт в “Терминал 1”?

Преди да отговоря, искам да уточним, че става въпрос за клубна сцена. По принцип моята дейност е концентрирана предимно в локации с капацитет от 150 до 3000 души. Събитията, с които най-често се занимавам, са с капацитет от 400 до 800 души. Най-бързо продаденият концерт в Терминал 1, с посещаемост от 500-600 души, е вторият на Руши, по-миналата година, ноември. Първата му дата се разпродаде за 24 часа, а втората – за 8 часа.

Виждам, че имате такава практика – да каните на вашата сцена хора и банди, които отдавна не са свирили – Руши, “Гумени глави”, Бичето…

Така е, сега е ред на “Гравити Ко” на 15 и 21 февруари.

Винаги ли си тук, на всяко събитие? Не може ли да се случи и без теб?

Не винаги, случва се често да отсъствам. Но предпочитам да присъствам, защото следя какво се случва на сцената, наблюдавам цялата среда, гледам хората, преценявам дали те биха посетили друго, аналогично събитие, а това често се случва и в преки разговори. Обикновено, когато съм тук, познатите ми и хората, които са на работа, не ми спестяват служебните въпроси, така че е трудно да се разбере и определи дали и кога съм на работа. Но във връзка с предния ти въпрос за групите, които каним – няма събитие или концерт, който да не правим по убеждение. Дори да не съм фен на конкретния стил музика, ако това събитие има стойност, бих го направил и наблюдавал неговото случване с интерес. Така е и с клубовете – създаваме ги такива, каквито ние бихме посещавали. И така, дори да не съм на работа, съм често тук, защото ми е приятно.

Какво още е типично за хората, които посещават клубовете у нас?

Това, което се забелязва все още като недостатък е, че все още се ходи „на сигурно”, тоест на нещо познато, вместо да видиш нова, не особено популярна или чужда банда.

Каква е публиката на вашите клубове?

Тъй като събитията са доста разнообразни, те са отворени за различни потребители, както и бихме искали, тъй като клубът е в центъра на София. Основната възрастова група е между 20-40 години, наравно мъже и жени.

Идват ли много чужденци?

Да, много. Често над 50-60%. Имаме създаден цял отдел, който е насочен само към работа с чужденци. В екипа ни даже присъства барман, който е от Брайтън и комуникира единствено на английски. Нормално е, ние сме част от Европа. Градът става все по-космополитен. Още по-смело твърдение – много от нещата тук се случват по изненадващо по-добър начин в сравнение с други европейски дестинации, известни с нощния си живот. Чужденците откриват колко приятен и разнообразен може да бъде той в нашата столица, колко са добри обслужването и отношението към детайла, и то на фона на ниските все още цени. А и престъпността в нощна София е ниска, дори незабележима. Не съм запознат какво е виждането и има ли стратегия в тази посока на общинско ниво, но моите наблюдения са, че в клубовете и баровете се справяме повече от добре и успяваме да оставим приятни впечатления сред гостите на града.

Знаеш ли какво ми прави впечатление в нашите клубове? Българите, момчетата, не танцуват…

Така е. Но не и при нас. Нещата бяха поставени концептуално още при самото откриване – когато чуеш Arctic Monkeys (през 2014-а все още не бяха дотам разпознаваеми за широката аудитория) и видиш 500 души, на които им харесва и отгоре на всичкото танцуват, малко по-малко се увличаш и ти. Това е и разликата между българите и чужденците. Когато дойдат чужденци, може и да са само мъже, 20 души, но си правят купона, не се интересуват кой е в клуба, пълно ли е, празно ли е, кой ги гледа, кой не ги гледа… И още от началото най-яките комплименти, които сме получавали, са били „Тук не е като в България“ и „Абе, тук много се танцува!“.

Какво правите с агресивните клиенти?

Каквото е нормално – съветваме ги да се държат по-уравновесено или когато се налага, ги приканваме учтиво да напуснат клуба в съответния момент. Ако говорим за редовен клиент, обикновено следващия път се извинява, коментираме заедно ситуацията и отново е добре дошъл. Не толерираме рецидиви обаче. Но много, много рядко имаме подобни ситуации с прояви на агресивно поведение. Тогава или човекът разбира, че това място не е за него и тотално спира да го посещава, или коригира държанието си към приемливо.

Колко често ти пада гласът и това част от работата ти ли е?

Често, но аз съм предразположен, не е само от надвикването нощем. Но и то помага.

Сред толкова много музиканти, не си ли се изкушавал да се пробваш да пееш?

Като по-малък да, но отдавна знам, че не съм за това. Като става дума за физически данни, човек трябва бързо да се примири, защото илюзиите са вредни. Опитах и да свиря на китара – не е за мен.

Кога се пенсионира един управител на нощен клуб?

Пробвах в началото на миналата година да се „пенсионирам “ и за около три месеца официално не бях част от екипа на клуб “Терминал 1”. Бях решил да си освободя време и съзнанието за създаване и реализиране на нови проекти, в различни сфери от сегашната. През този период обаче се оказах в пъти по-ангажиран със старите си задължения, отколкото когато се водех на работа. Скъсах се да отговарям на всякакви въпроси. Докато обясня на всички, че не се занимавам оперативно, вече се бях затлачил с толкова теми и задачи, че си казах: „По-добре да се върна“. И така.

Кои са групите, които менажираш и защо се занимаваш и с това?

В пълния смисъл на ролята, засега се занимавам само с една група – “JEREMY?”. Напълно ексклузивно. Преди четири години заедно си поставихме дългосрочна цел, което ме спечели. И все още продължаваме да я изпълняваме. Дотогава съм получавал реални предложения от над 20 групи, повечето от които с висок потенциал, но съм отказвал. Смятах, че би било нечестно да приоритизирам отношенията си с някои от тях спрямо останалите. Неексклузивно работя по отделни проекти със Стефан Вълдобрев и “Обичайните заподозрени”, Светльо & The Legends, “Остава”, “Уикеда”… Бих работил с удоволствие с “Gravity Co.”, при положение, че решат да възобновят активно дейността си след ексклузивните концерти този месец.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър