Мислила ли си какво щеше да бъде ако се беше родила като нас – чуваща? Какво си представяш, че би било по-различно? 

Ако бях чуваща, сигурно нямаше да мога да оценя простата радост да чувам. Въпреки че не мога да кажа със сигурност, само предполагам. Но щях да бъда съвсем друг човек, който нямаше да познавате, защото всяка стъпка на живота ни гради характера ни. А моят живот сега е такъв, какъвто сама изграждам съзнателно и съм доволна от него, и се радвам на всеки миг.

Кои са трите неща, които те отличават от твоите връстници?

Първото нещо, с което мисля, че доста се отличавам, е това, че винаги съм по-състрадателна, отколкото трябва. Понеже имам едно загубено сетиво, другите ми се изострят. Преживявам силно емоциите на хората около мен, все едно усещанията им всъщност идват от мен.

Второто е, че съм много старателна във всичко, което правя. Това сигурно е, защото без дисциплина нямаше да се науча да говоря. Предполагам, че трудностите са ме направили по-организирана.

Третото е усмивката ми. Винаги ме изважда от неудобна ситуация.

Кои са трите неща, които мислят за вас хората и които са напълно неверни?

Струва ми се, че масово хората смятат, че щом човек има някакво увреждане, то той задължително е по-тъжен. Всъщност не е така. Радостта ни е точно толкова, колкото на всеки друг – идва от сбъднати мечти, приятелство и любов.

Друго грешно нещо е да ни мислят за глупави, защото не знаем името на някой певец, артист или нещо, което е актуално в момента. При нас всяка информация е свързана със съзнателно усилие. Ние не можем просто да „чуем“ нещо случайно на улицата.

И последното, но най-важно е да се слага знак на равенство между съжалението и уважението към различието. Но това всеки трябва да го разбере на първо място, заради себе си.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Не съм домошар. Обичам да съм навън сред планините на красивата ни България. Обичам да рисувам, да пътувам, да се виждам с приятеля си. Обичам морето, водата, разходките, слънцето. Въобще харесвам активния живот и хората, с които го споделям.

Къде си представяш, че ще бъдеш след 5 години?

Представям си да бъда някъде на приятно, не много шумно кътче с любимите ми хора. Представям си, че работя в уютна среда и се занимавам с рекламна графика или дизайн на сайтове. Обичам да съм с хора, а не само да съм пред компютъра. Бих искала да работя и с малки дечица – да рисуваме заедно, да създаваме. Мога да помагам и на деца с проблеми да рисуват, да се забавляват, така както и на мен са помагали, когато съм била малка.

Как би се описала на човек, който не вижда?

Бих го хванала за ръка и бих го завела на местата, които обичам – в университета, в парка. Може да идем и да плуваме заедно. Времето заедно ще е достатъчно и няма да се налага да се описвам. Просто ще споделяме. Нека ме приеме такава, каквато ме усеща.

*Една кампания на „Асоциация на родителите на деца с увреден слух“ (www.ardusbg.com) и Интервюто.