Никога не съм знаела – как е бащината ти фамилия?

Попгенова. Никой не я знае. Не знам защо така става, но някакви хора решават неща за моето име. Когато бях модел, един букер – Стоян, реши, че Мария Попгенова звучи много дълго, и взе бащиното ми име – Ангелова. Аз тогава изобщо не си мислех, че това кой знае колко ще се ползва. А пък то взе, че стана популярно изневиделица. И беше късно да го променям. Както и сега. Сега ще възприема тази моя фамилия при смяната на документите ми след развода. Но аз си оставам Мария Силвестър, защото ми се струва много нелепо изведнъж да променям името си. Винаги, когато хората си го променят в пространството по някакви причини, звучи странно. Пък аз на това име съм му дала много.

Каква беше последната ти една година?

Ох, тази година….. Аз някой път, ще седна да я опиша тази година. Според мен Уди Алън ще ми завижда на тази година. И Алмодовар. Двамата ще се надцакват да ми завиждат.

Може да вземат и да я режисират с теб в главната роля.

Аз тогава ще бъда изписана точно като за тях. Всичко ще ми пише на лицето. Колебая се трагедия или комедия да е. В най-драматичните моменти, хората ще си умират от смях. Това е абсурдът на живота. Като ги погледнеш след една година нещата, и като знаеш какво ти е коствало да минеш през тях, а после ти се струват толкова смешни…, защото почваш да ги разказваш извън тази емоция, и започват да звучат абсурдни.

А какво те направи щастлива в тази година?

Щастлива съм от различни безобразни неща, които ме срещат на улицата – хора , ситуации…Често ми се случва да съм и в ревливо настроение, и да ми се обади някоя приятелка и да ме пита защо рева, и аз така да ѝ го обясня, че да се спукаме от смях. Аз много лесно влизам в тъмното и после много рязко излитам в светлото.

Ако можеше да поживееш в някой филм, кой щеше да бъде той?

Обичам да ми е леко и смешно. „Как е измислена лъжата“ гледала ли си? Е, това, което е в началото на филма, искам да се случи на всички хора. В него хората си говореха истината, докато един човек измисли лъжата, и светът се превърна, в това, което е сега. Човечеството не е готово за такова откровено живеене. Ако нещо се случи и се наложи пълна истинност в отношенията дори за един час, е тогава ще настъпи един филм, за който дори няма жанр. Искам този филм да ми се случи. Да видят хората какво ми е на мен.

След няколко дни : „Мария, забравих да те питам, спечели ли онзи, първия кастинг?“ Мария : „Как бе! Главна роля!“.