Не си ли искала да учиш за това?

Не, не съм искала да уча. Аз съм чела много, интересувала съм се. Аз и много гледам филми, с всичките си сетива гледам.

Кои актриси гледаш с удоволствие?

Аз харесвам Тилда Суинтън, защото е недостижима. Истинска, по нечовешки начин. Изабел Юпер също много харесвам. Има актриси, които човек си заслужава да гледа и да си записва. Цветана Манева е такава.

Има ли моменти, когато се чувстваш „на дъното“?

Имам много тежки, тъмни моменти. Но те са необходими. За да познаваш едната крайност и за да може да я предизвикваш дори, трябва да си стигал и до другата. Ти излизаш на сцена и хората не знаят какво ти се е случило, може нещо лошо да е било. И те не трябва и да знаят. А ти трябва да извикаш в паметта на твоето тяло усещането за това как се чувстваш много щастлив, и как ти е приповдигнато настроението, въпреки че, ти се е случило нещо лошо скоро.  И се научаваш да го предизвикваш. И не значи, че е лъжовно. Просто тялото има памет. И хората, които боравят с него, си извикват това. Но има тежки моменти, в които по-добре да не ми се мярка никой.

Изтриваш ли неприятните спомени или обичаш да ровичкаш в тях?

Изтривам. Той мозъкът така е създаден, онова, което не ми върши работа, и е изцяло минало през съзнанието ми, направила съм си изводи, преработено е, него го изтривам с голямата гума.

Гледам те такава женствена и чуплива, докато си говорим, и отнякъде се появява въпросът – не искаш ли да имаш дъщеря?

Искам, честно да ти кажа. Много съм се замислила напоследък по този въпрос. Но това се появява като има някой, който е достоен. Сега, с това ми съзнание, не знам какъв трябва да е този човек. Трябва да е много специален.

Има и такива хора.

На етап съм, на който си мисля, че не е пълно с такива. Пък и сега не търся нищо.

А какво желаеш в момента най-много?

Искам просто детенцето ми да е здраво и да сме добре заедно. Много обичам да имам работа. Когато имам работа, съм щастлива и ми е спокойно. Заразявам хората с доброто си настроение, вече смея да го кажа. И на тях им е приятно. Сега в „България търси таланти“ работя за първи път с тези хора и на втория ден ми прикачиха супер готина асистентка, и влизам в гримьорната и виждам на моето място стои едно кафенце, точно както аз го обичам, и на салфетка пише „На Мария Силвестър от Вики“.  Е такова нещо може да ме събори на земята от удоволствие. Много обичам такива дребни детайли. Те са много, много важни във взаимоотношенията между хората.