Мария Силвестър има едно основно качество – никога не остава незабелязана. И то не само заради дългите ѝ крака и порцелановото ѝ лице. Има нещо друго в тази Мария. Нещо, което те държи на ръба. Нещо между реалното и нереалното. Виждала съм я в годините, без да я познавам. Мария – моделът. С късата си черна коса беше всичко друго, но не и ординарен модел. После беше Мария, която се е омъжила за Силвестър. Странно рано за момичетата от нашето поколение, а и за нейната супер успешна кариера. След това вече я срещнах като една друга Мария – майка и човек с невероятна фантазия и усет към телевизионната пародия. Днешната Мария, която междувременно е водеща на „България търси таланти“, ми е любима.  Сега е от онези Марии, за които се пишат песни. Или поне главни роли в киното.

Мария Силвестър в Интервюто.

Каква беше Мария преди 15 години?

Преди 15 години Мария най-вероятно е била модел. На неща, на хора, на дрехи.

А тогава представяла ли си е как ще е Мария след 15 години?

Изобщо. Аз не страдам от това заболяване, никога не знам какво ще се случи утре, вдругиден, не ги обичам тия, планираните неща. Защото зная, че животът е много странен, и така, както планираш, вземе, че те изненада. И оставям нещата на течението. За физически неща – нямам визия. Но за себе си и за развитието ми – имам, но тя изобщо не съвпада с това, което хората планират по принцип за живота си. Знам само, че искам да съм много по-съзнателна и да съм наясно със себе си, каквото и да ми струва това.

Ако можеш да посъветваш онази Мария – „модела Мария“? Какво да не прави, например?

Всичко трябва да направи с всичките си грешки, иначе нямаше да съм това, което съм, а пък аз много се харесвам, одобрявам се. Комфортно ми е в мен.

А искаш ли сега да си на 20?

В никакъв случай.

Защо? Сега нямаш ли да ти е по-лесно с професията на модел, например?

Едно време имаше моделки, които се запомняха и бяха имена, а сега всеки може да стане каквото си поиска за кратко. Всичко е много бързо, много лесно, просто влизаш в интернет и нещата стават веднага. Кой каква цена плаща за това, не знам и не ме интересува. Но едно време всичко беше различно. Имаше модели, които всички ги знаеха, те стояха тежко в пространството. Едно време нямаше аз правя корица на „Мари Клер“ в Истанбул и го споделям във фейсбук. И да има не знам си колко хиляди лайка. Тогава това си седеше в пространството и за това се говореше. Сега се лайква. Нещата, за които ние говорехме едно време, сега се лайкват. Това не е лошо. Просто всичко се случва много по-бързо. И има също толкова дълъг срок на годност. За съжаление, това е цената, която се плаща.

Кой ти каза, че „ставаш“ за модел?

Първият „Мистър България“ – Сашо Андонов. Аз си стоях спокойно и си танцувах в „Спартакус“ (тогава бях студентка по право), бях  на 18-19 -доста възрастна за начало на моделска кариера. Сега трябва да си на 14 и да си веднага много секси, 180 см с естествени гърди, и много невинни в същото време. Вчера гледах „50 нюанса сиво“, като казах „невинна“.

И хареса ли ти?

Двама хубави актьора, които играят във филм, който е добре заснет. И явно хората имат нужда от това. Миналото лято видях, че всякакви жени я четат тази книга на плажа и това ме изуми. Всички. И си я взех, и я облякох в подвързия, за да не ме е срам, и я прочетох. И разбрах, че хората имат нужда от това, каквото и да е, това е ниша. И е ок. Нека си го четат и нека си го гледат, щом по някакъв начин им развинтва въображението. Нека само да нямат бариери и да не се стопират. Човек трябва да изследва себе си. И ако има и такива варианти, това е добре. Нямам нищо против. Прекалено много блокажи има явно и е нормално нещата да отиват други крайности.