Момичето на снимката не е просто обикновен посетител на модно събитие. Наистина изглежда блестящо, но запознати твърдят, че когато е на сцената, блести още по-силно. За да не излиза музиката извън семейството, е казала "да" на италианския диригент Тито Чекерини. И днес е в Интервюто.
Дааа, тя е била с очила (не слънчеви) и е пяла в хора. Цели десет години усвоява изкуството на пеенето и обикаля света именно с Детския радиохор. Нищо чудно, че само 12-годишна решава, че ще става оперна певица и докато следва пътя си попада в майсторските класове на Райна Кабаиванска, с която се оказват родени на една и съща дата. И може би под една и съща щастлива звезда. Защото също като оперната ни прима, Мария изгрява на световната сцена и е на път да се превърне в следващото голямо име, с което да се гордеем.
Интервюто представя Мария Радоева.
Маестро Христо Недялков.
Маестро Христо Недялков.
Работа, работа, работа, музика, приятели, обич, пътувания…
Не само очила, но и шина на ужасно кривите си зъби. Аз си мислех, че съм хубаво момиче, но снимките и моите приятели твърдят обратното, ха-ха!
Разбира се, че няма връзка! Нима е здравословно да си дебел? Не всеки може да бъде слаб и аз съм против търсенето на този съвременен така наречен идеал, но човек трябва да се грижи за себе си и за тялото си.
Ха-ха, от години не ям пица и паста. За жалост това са храни, от които аз лично много пълнея. Тайничко завиждам на хората, които си ги позволяват.
Разбира се талант, харизма, нещо специално, което да те отличава от останалите. Но не е за подценяване и късметът да бъдеш на правилното място, в точното време и сред подходящите хора. Аз ги наричам “моите” хора.
С упражнения, повечето от които доста странни. Да си го кажа направо – издавам едни много грозни звуци.
С мълчание.
Случвало се е, но за радост рядко!
Когато, пеейки я от начало до край, мога да започна отново.
Не бива да се случва. Случвало ми се е един – два пъти, но съм си научила урока и вече не допускам необмислени решения, които да водят до страх. Сцената за мен е мястото, на което все повече се чувствам в абсолютно владение. Едно наистина уникално чувство, което в никакъв случай не бива да бъде помрачавано от страх!
Много рядко. По-скоро съм поплаквала в процес на подготовка.
Хаха, не зная за статистика, но определено комбинацията е доста банална!
Не, не е имало драматични романтични жестове. За щастие в това отношение мъжът ми не е типичен италианец, защото аз не съм много по така наречената романтика.
Той след два месеца ще стане на седем години и честно казано, нямам много ясни спомени какво беше, когато ми беше в корема. Пеех до едно известно време, после спрях. За малко. Истината е, че бях много млада и малко объркана, така че и спомените ми за онзи период са такива.
За сега нито едното, нито другото. Не, все още не свири на пиано!
Рокля!
Според мен не зависи от това дали си оперна певица или не. Аз съм безумно суетна откакто се помня и наистина много рядко съм неглиже. И все пак понякога се случва и ефектът е много интересен – чувствам се напълно друг човек!
Е, много са.