Мария на квадрат

Мария на квадрат

22 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Правиш ли забележки на Мария за пеенето?

Мария К.: Забележки?! Не се е родил още човекът, който ще прави забележки на Мария! Не, само съвети мога да й давам.

Мария С.: Аз съм изключително музикална, извинявай, Диана!

Мария К.: При нея идеално работи принципът: „Не знаех, че не може“. Например просто като изпее едно “до” от четвърта октава и…

Мария С.: Не зная за какво говори, но явно е така. Тя не ме гледа като музикант, като певица, а и аз не твърдя, че ги пея. Аз ги преживявам тези неща.

Вие хубаво си репетирате двете. Обаче преди да излезете на сцена, не търсите ли друго, трето мнение? Да сверите къде се намирате?

Мария С.: А, те всички измряха. Имаше огромна публика тук, но измряха един по един.

Мария К.: Ние сме си самодостатъчни. Като змия, захапала опашката си. В този случай – две змии.

Мария С.: Толкова сме критични, че нямаме нужда от други.  Практически става ясно, когато нещо не е ок. Аз усещам кога става и кога не. Пък и Мария не знае до последно какво точно ще се случи, защото аз много импровизирам. То и аз не знам. Знам накъде вървим, но това, което много харесвам, е моментът, в който отнякъде започва да „тече” информация и ти няма как да я спреш, просто я предаваш. На мен много пъти ми се е случвало и много харесвам този процес. И когато това се съчетае с нейната дисциплина  – да уча текст, танц… Това е истинско предизвикателство.

Понеже днес сме 14 февруари, малко е изтъркано, ама ще ви питам – как си представяте любовта? Как я дефинирате?

Мария С.: Това пък е много трудно. Аз ако знаех… Да отговориш на този въпрос, значи да определиш нашето представление на какво точно прилича. Нямам отговор.

За мен любовта е преживяване, в което се отваряш напълно и виждаш другия с всичките му плюсове и минуси, сянката му, светлината му, всичко.

Това е възприемането и на твореца. Не говорим просто за любов между мъж и жена. Говорим за това да виждаш красивото, защото е много лесно да изпаднеш в негативизъм. Да разшириш твоите граници и да ги прескочиш. И да, пътят е падане и ставане, но това му е хубавото.

Мария К.: И още нещо, за което рядко говорим – любовта към самите нас. Ние с Мария правим нещата, които наистина харесваме.

Животът ни е такъв, какъвто искаме, така сме си го избрали. И това е, защото обичаме себе си.

И тогава не се хващаш като удавник за сламка за другия човек. Ако срещнеш някого, просто се обогатявате взаимно.

Възползвате ли се от това, че сте две красиви жени? Това работи ли на сцената?

Мария С.: Никога не съм го възприемала така.

Мария К.: Може би е някакъв бонус. Вместо бис. Силвестър много мрази бисовете.

Мария С.: Моето лично естетическо същество много харесва Мария да свири на сцената, вдъхновява ме. Така че ако това е отговор, да. Но не разчиташ на това. Не бих казала, че не го използваш. Кой артист не би? Въпросът е с какво го пълниш това.

Мария, не се ли разсмиваш много със Силвестър по време на работа? Тя е ужасно смешен човек.

Мария К.: Много. Аз тук свиря, плача, смея се.

Мария С.: Аз я предупреждавам, че ще я изненадвам. Но често изненадвам и себе си. Какво да направя? Не съм виновна, идват ми. Те започнаха първи!

Кога знаете, че това, което правите, както и да го наричате, е готово?

Мария С.: Едни тръпки получаваш, спокойно ти е, музиката вече я знаеш, не я слушаш. Защото в началото Мария постоянно ми повтаряше: „Първо време, второ време“. Какво първо, какво второ? Не разбирам!

Мария К.: Научи ги вече. Влиза на силно, на слабо…

Мария С.: На всичко се учи човек.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография