Ясно е, че двете няма да разчитат на дългите си крака, за да съберат публика за този концерт, но няма да върнат никой дошъл заради това. Всъщност това дори не е точно концерт, а е показно какво могат да направят две Марии и едно пиано. За едната мога да се закълна, че е царица на импровизациите и наистина ѝ се „пуска отгоре“, а за другата само съм чувала, че композира толкова добре, колкото и свири. Дотук с импровизациите по увода. Същественото е, че на 28 февруари един музикант и един артист ще опитат да представят пред публика един жанр, който не могат точно да определят, но със сигурност не е нещо, което виждаме често по нашите родни ширини. Смелостта им заслужава аплодисменти, но имайте едно наум – Силвестър не си пада по бисовете.

Интервюто представя Силвестър и Каракушева. Мария и Мария. 

Започвам „отначало“. Откога се познавате?

Мария Каракушева: Съвсем отначало ли? В началото беше вода и духът Божи се носеше над нея… Всъщност познаваме се от много отдавна.

Мария Силвестър: Запознахме се много смешно. На морето, на един конкурс „Мис нещо си” във Варна. Аз бях водеща и знаех, че има участници от музикалната програма, но не познавах Мария, просто някакво име в сценария. Обаче ми направи добро впечатление, че организаторите на подобно събитие са поканили пианистка. Обикновено не е така. Дори ги поздравих – явно хората имаха вкус. Разбира се, аз още на репетицията й сгреших името и я нарекох КаракОшева. Дойде нейният мениджър и много възпитано ми каза, че е КаракУшева. Разбира се, по време на конкурса направих същата грешка.

Мария К.: Спомням си, че тогава ме накараха да изсвиря нещо, което не знаех. Свалих нотите на телефона, сложих го в скута си и така го свирих. Мария не можеше да повярва, че това е възможно.

Мария С.: Е, как когато животът ти те срещне с такъв човек, ти да не се свържеш веднага с него? След конкурса отидохме на вечеря и много се забавлявахме.

А кога за първи път направихте нещо заедно? Май беше миналата година…

Мария К.: Миналата година беше с „Музикални метафори“.

Мария С.: За общата ни работа изцяло Мария е виновна. Аз никога нямаше да се осмеля да направя подобно нещо. Тя е музикант и освен че свири прекрасно, композира, а аз обожавам нейните творби.

Много обичам хора, които творят и не се отказват въпреки системата, независимо от критиката, защото знаем, че тук всички са критици с образование и разбират от всичко.

И това е много „мотивиращо“ за всички артисти, освен че са “много добре” платени. Та, когато преодолеят всички тези “плюсове” на системата и вземат, че творят и правят разни неща, направо е впечатляващо.

Мария К.: Аз се вдъхновявам от таланта на другите. И понеже Мария има много таланти, които още не е разгърнала, реших, че ако направим нещо заедно, това би било добър повод тези нейни умения да излязат на бял свят.

Силвестър, не знаех, че можеш и да пееш! Ще пееш ли на това ваше събитие?

Мария С.: Да, на това, което ще се случи на 28 февруари, ще пея. И ще танцувам. Всичко правя на сцената и за това е виновна Мария – защото повярва, че мога да го направя. Тя много вярва в мен, но аз изпитвам страхотен респект към сцената и някой трябва да ме „ритне“, за да направя нещо.

Как се чувстваше на „Музикални метафори“? Страх ли те беше?

Мария С.: Щях да умра от ужас!

Мария К.: Метафорите бяха по-минималистични като музикални изисквания към Мария. Там водеща беше нейната история. А и метафора означава “пренесяне”. Ние просто пренесохме една история на Мария Силвестър през филмовата музика.