Мария на квадрат

Разговор за съдбовните срещи, за филмите, в които живеем и тези, които опитваме да изпеем, за приятелството, опитите, композирането, импровизирането, силните и слабите времена, и за едно "до" в четвърта октава (каквото и да означава).

22 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова
LoadingЗапази за по-късно 11'

Мария на квадрат

22 февруари ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Марияна Петрова

Ясно е, че двете няма да разчитат на дългите си крака, за да съберат публика за този концерт, но няма да върнат никой дошъл заради това. Всъщност това дори не е точно концерт, а е показно какво могат да направят две Марии и едно пиано. За едната мога да се закълна, че е царица на импровизациите и наистина ѝ се „пуска отгоре“, а за другата само съм чувала, че композира толкова добре, колкото и свири. Дотук с импровизациите по увода. Същественото е, че на 28 февруари един музикант и един артист ще опитат да представят пред публика един жанр, който не могат точно да определят, но със сигурност не е нещо, което виждаме често по нашите родни ширини. Смелостта им заслужава аплодисменти, но имайте едно наум – Силвестър не си пада по бисовете.

Интервюто представя Силвестър и Каракушева. Мария и Мария. 

Започвам „отначало“. Откога се познавате?

Мария Каракушева: Съвсем отначало ли? В началото беше вода и духът Божи се носеше над нея… Всъщност познаваме се от много отдавна.

Мария Силвестър: Запознахме се много смешно. На морето, на един конкурс „Мис нещо си” във Варна. Аз бях водеща и знаех, че има участници от музикалната програма, но не познавах Мария, просто някакво име в сценария. Обаче ми направи добро впечатление, че организаторите на подобно събитие са поканили пианистка. Обикновено не е така. Дори ги поздравих – явно хората имаха вкус. Разбира се, аз още на репетицията й сгреших името и я нарекох КаракОшева. Дойде нейният мениджър и много възпитано ми каза, че е КаракУшева. Разбира се, по време на конкурса направих същата грешка.

Мария К.: Спомням си, че тогава ме накараха да изсвиря нещо, което не знаех. Свалих нотите на телефона, сложих го в скута си и така го свирих. Мария не можеше да повярва, че това е възможно.

Мария С.: Е, как когато животът ти те срещне с такъв човек, ти да не се свържеш веднага с него? След конкурса отидохме на вечеря и много се забавлявахме.

А кога за първи път направихте нещо заедно? Май беше миналата година…

Мария К.: Миналата година беше с „Музикални метафори“.

Мария С.: За общата ни работа изцяло Мария е виновна. Аз никога нямаше да се осмеля да направя подобно нещо. Тя е музикант и освен че свири прекрасно, композира, а аз обожавам нейните творби.

Много обичам хора, които творят и не се отказват въпреки системата, независимо от критиката, защото знаем, че тук всички са критици с образование и разбират от всичко.

И това е много „мотивиращо“ за всички артисти, освен че са “много добре” платени. Та, когато преодолеят всички тези “плюсове” на системата и вземат, че творят и правят разни неща, направо е впечатляващо.

Мария К.: Аз се вдъхновявам от таланта на другите. И понеже Мария има много таланти, които още не е разгърнала, реших, че ако направим нещо заедно, това би било добър повод тези нейни умения да излязат на бял свят.

Силвестър, не знаех, че можеш и да пееш! Ще пееш ли на това ваше събитие?

Мария С.: Да, на това, което ще се случи на 28 февруари, ще пея. И ще танцувам. Всичко правя на сцената и за това е виновна Мария – защото повярва, че мога да го направя. Тя много вярва в мен, но аз изпитвам страхотен респект към сцената и някой трябва да ме „ритне“, за да направя нещо.

Как се чувстваше на „Музикални метафори“? Страх ли те беше?

Мария С.: Щях да умра от ужас!

Мария К.: Метафорите бяха по-минималистични като музикални изисквания към Мария. Там водеща беше нейната история. А и метафора означава “пренесяне”. Ние просто пренесохме една история на Мария Силвестър през филмовата музика.

Как изглеждаше тогава вашето представление?

Мария С.: Като стенд ъп комеди на една луда жена, която седи и говори някакви неща на публиката, а между тези неща има филмова музика, която Мария изпълнява и ние двете много харесваме.

Мария К.: Да, музиката, която аз правя, е много близка до филмовата.

Мария С.: А пък моят живот си е един филм, така че ми е необходима музикална подложка. И Мария го озвучи много добре този филм. Точно това се случи тогава на „Музикални метафори“ – всички филми, в които се бях вкарала преди това (а те не бяха малко), Мария ги озвучи. А аз бях онзи стенд ъп или по-точно сит даун комедиант, който разказваше някакви неща. Дори се осмелих да изпея две песни и щях да умра от притеснение. Обаче пък беше най-голямото преодоляване на огромен страх.

Какво изпя?

Мария С.: Една песен на Марлене Дитрих „Fall in love again“, която много обичам и харесвам, малко дори се припознавам в нея. За една много силна жена под светлините на прожекторите, но с крехко и чупливо сърце, което иска любов. Всички искаме любов.

Звучи ми като нещо по-скоро за 14 февруари? Защо избрахте 28-ми?

Мария К.: През януари Мария беше в САЩ и аз просто й пратих съобщение, че на 28 февруари имаме концерт, на нейния рожден ден.

Мария С.: И аз полудях! Бях в Ню Йорк, в МОМА, и казвам: „Край! Имаме ли дата, значи трябва да го направим!”. Винаги съм голяма паника, докато не стъпя на сцената. Тогава нещо става. В началото се дърпам, страх ме е, не виждам смисъл…

Мария К.: Мария обича да казва „Това ако не е гениално, не виждам смисъл да го правим!”

Мария С.: А тя ми отговоря: „Току що Не ме нарече гениална ли?“ И аз какво да кажа… Пък и на 28-ми нямам просто рожден ден. Ставам на 40 и мисля да вляза с шут в тях.

Ще пееш ли отново?

Мария С.: Да, въпреки че в началото имах страхотен проблем с пеенето. Познавам прекрасни певци, на които ужасно се възхищавам и ме беше страх да пристъпя в тази сфера. Мислех си, че трябва да бъда музикант, за да пея. Но после разбрах, че аз съм артист и трябва да го изпълня като артист. И това ми даде страшна лекота. А пък имам и Мария до себе си, която си е професионалист.

Мария К.: Ние винаги сме търсили този контраст. Това, което ни прави хомогенни, е от една страна, моята организираност, точност, дисциплина. Аз съм пианист и съм свикнала да репетирам, да съм подготвена до най-малкия детайл. И от друга страна – Мария, която е супер хаос и е царица на импровизацията. И този контраст дава резултат. Сблъсъкът между тези два свята създава синергия и се превръща в трети свят.

Какви хора ви харесват така в комплект? Таргетирате ли аудиторията?

Мария С.: Никога не съм могла да определя какви хора ме харесват. Нали знаеш как телевизиите определят таргета? Е, аз не мога. Иначе публиката тук чака нещо да бъде потвърдено или напълно отречено, за да стане или не стане част от него. Не е експериментатор. Като казвам „публиката“, включвам и себе си. И аз съм така. Но пък ако някой човек ми е интересен, ще отида да видя какво е направил, нямам нужда от референции. И не обичам такива натрапчиви PR внушения как нещо е уникално, единствено, страхотно и неповторимо. Какво му е толкова невероятното?! Има човек и неговото преживяване на сцената. И когато този човек ти е интересен или са ти интересни тези две Марии, знаеш едната какво прави, знаеш и другата какво прави, сега можеш да ги видиш какво правят двете заедно.

Мария К.: И нещо друго – повечето от нещата се случват тук, в София, но на мен ми се иска да го направим и в други градове, защото мисля, че и там ще има кой да пожелае да го види. Затова избрахме формат, който може да пътува. Този път ще имаме и стрийминг в YouTube, който може да се гледа, така че хората ще се ориентират горе-долу какво се случва.

Правиш ли забележки на Мария за пеенето?

Мария К.: Забележки?! Не се е родил още човекът, който ще прави забележки на Мария! Не, само съвети мога да й давам.

Мария С.: Аз съм изключително музикална, извинявай, Диана!

Мария К.: При нея идеално работи принципът: „Не знаех, че не може“. Например просто като изпее едно “до” от четвърта октава и…

Мария С.: Не зная за какво говори, но явно е така. Тя не ме гледа като музикант, като певица, а и аз не твърдя, че ги пея. Аз ги преживявам тези неща.

Вие хубаво си репетирате двете. Обаче преди да излезете на сцена, не търсите ли друго, трето мнение? Да сверите къде се намирате?

Мария С.: А, те всички измряха. Имаше огромна публика тук, но измряха един по един.

Мария К.: Ние сме си самодостатъчни. Като змия, захапала опашката си. В този случай – две змии.

Мария С.: Толкова сме критични, че нямаме нужда от други.  Практически става ясно, когато нещо не е ок. Аз усещам кога става и кога не. Пък и Мария не знае до последно какво точно ще се случи, защото аз много импровизирам. То и аз не знам. Знам накъде вървим, но това, което много харесвам, е моментът, в който отнякъде започва да „тече” информация и ти няма как да я спреш, просто я предаваш. На мен много пъти ми се е случвало и много харесвам този процес. И когато това се съчетае с нейната дисциплина  – да уча текст, танц… Това е истинско предизвикателство.

Понеже днес сме 14 февруари, малко е изтъркано, ама ще ви питам – как си представяте любовта? Как я дефинирате?

Мария С.: Това пък е много трудно. Аз ако знаех… Да отговориш на този въпрос, значи да определиш нашето представление на какво точно прилича. Нямам отговор.

За мен любовта е преживяване, в което се отваряш напълно и виждаш другия с всичките му плюсове и минуси, сянката му, светлината му, всичко.

Това е възприемането и на твореца. Не говорим просто за любов между мъж и жена. Говорим за това да виждаш красивото, защото е много лесно да изпаднеш в негативизъм. Да разшириш твоите граници и да ги прескочиш. И да, пътят е падане и ставане, но това му е хубавото.

Мария К.: И още нещо, за което рядко говорим – любовта към самите нас. Ние с Мария правим нещата, които наистина харесваме.

Животът ни е такъв, какъвто искаме, така сме си го избрали. И това е, защото обичаме себе си.

И тогава не се хващаш като удавник за сламка за другия човек. Ако срещнеш някого, просто се обогатявате взаимно.

Възползвате ли се от това, че сте две красиви жени? Това работи ли на сцената?

Мария С.: Никога не съм го възприемала така.

Мария К.: Може би е някакъв бонус. Вместо бис. Силвестър много мрази бисовете.

Мария С.: Моето лично естетическо същество много харесва Мария да свири на сцената, вдъхновява ме. Така че ако това е отговор, да. Но не разчиташ на това. Не бих казала, че не го използваш. Кой артист не би? Въпросът е с какво го пълниш това.

Мария, не се ли разсмиваш много със Силвестър по време на работа? Тя е ужасно смешен човек.

Мария К.: Много. Аз тук свиря, плача, смея се.

Мария С.: Аз я предупреждавам, че ще я изненадвам. Но често изненадвам и себе си. Какво да направя? Не съм виновна, идват ми. Те започнаха първи!

Кога знаете, че това, което правите, както и да го наричате, е готово?

Мария С.: Едни тръпки получаваш, спокойно ти е, музиката вече я знаеш, не я слушаш. Защото в началото Мария постоянно ми повтаряше: „Първо време, второ време“. Какво първо, какво второ? Не разбирам!

Мария К.: Научи ги вече. Влиза на силно, на слабо…

Мария С.: На всичко се учи човек.

На какво се научихте най-трудно при работата заедно?

Мария С.: Да идвам на репетиции в определени часове. Моите идеи си идват, докато правя нещо друго – под душа, докато шофирам… А сега трябва да съм тук в определени часове и няма значение в какво състояние съм. Тя сяда на пианото и казва:  „Започваме“.

Мария К.: Това е разликата между нас и за мен това е интересното. Иначе би било скучно. Синергията, за която говорех.

Последно, защо някой би дошъл на „Две Марии и едно пиано“?

Мария К.: Е, как защо? Всичко започва с една Мария и един ангел. А тук има цели две Марии и едно пиано.

Мария С.: Аз обратното не разбирам – как някой би ни изпуснал?! Защото хората имат нужда от красива музика, изпълнена от безобразно красива пианистка. Пък и как се отказва покана за рожден ден?

Както разбрахте, Мария Силвестър влиза с шут в 40-те в компанията на Мария Каракушева и едно пиано. За повече подробности и опции да се присъедините към този абсолютно откачен рожден ден – ТУК или направо на 28 февруари от 21 часа в Sofia Live Club.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър