Има ли музика, която не чувствате, която не Ви докосва?

Няма музика, която не усещам. Единствено, когато посредниците, хората на изкуството, не са създадени да бъдат посредници, това ни кара да се отдръпнем от даден концерт или изпълнение. Затова ние, посредниците между тези вибрации и този, който иска да ги възприеме, носим голяма отговорност. Ако не си роден и това не ти е кауза, е по-хубаво да си дадеш сметка навреме. То се отнася не само до музикантите, а и до всяка една област. Най-важното е да си поставиш огледалото пред себе си и да си зададеш въпроса:” Този, когото виждам ли е това, което си мисля, че е?”

Кога последно си зададохте този въпрос?

Ежедневно. Особено, когато съм изморен, си мисля имат ли смисъл всичките тези пътувания, преподавания, особено каузата с моите студенти в България, която понякога самият мен ме учудва. Защо го правя, защо всеки месец трябва да идвам всеки месец за 5 дена? Но това е, което ще остане след мен. Тези млади хора, които уча, една част от тях може би ще станат топ професионални музиканти, други могат да намерят различни форми на изява, но ми се иска това, което ги уча като послание в музиката, те да предадат нататък. Така са ме учили и моите педагози.

Какво научавате от студентите си?

Във всеки един момент, работейки с тях върху дадено произведение, намирам нещо интересно в това как тези млади хора подхождат към интерпретацията. Аз непрекъснато им правя забележки, но има откровения, които не могат да бъдат обяснени с думи, те са докоснати отнякъде, няма кой да ги е научил. Това е талантът, това е Космосът.

Вие сте свирили в целия свят. Публиката различна ли е навсякъде?

Публиката е еднаква що се отнася до това, че може да различи дали едно нещо е въздействащо. Начинът обаче, по който хората приемат музиката, аплодират, реагират, може да бъде различен. Хората са различни, имат различно светоусещане. И това е най-хубавото.

„Между два свята“ е на 25 ноември в зала 1 на НДК и билетите вече са в продажба.