Мариан Вълев – дългият път към себе си

Мариан Вълев – дългият път към себе си

28 декември ‘14
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Велислава Каймаканова

Може ли един добър сценарий и талантлив режисьор да спасят един некадърен актьор?

Често става така, разбира се, не говоря за някакви отчайващи случаи. Но аз съм на мнението, че не съществува понятие като „добър актьор“. Това е нещо имагинерно. Всички ние в живота сме добри актьори, но не сме професионални актьори, защото нямаме зад гърба си режисьори, сценаристи, оператори, осветители, гримьори. Това е симбиозата на киното, което е най-вълнуващото нещо.

Това, което в момента най-много ми липсва, не е Куката, а тоталното щастие да станеш сутрин в 4.30 , да си потопиш муцуната в ледената вода в мивката, да пиеш кафе, да излезеш, когато е минус 10, да отидеш на терен, да видиш приятелите си, съмишлениците си и да си свърши работата.

Това е важното нещо.

От първото четене на текста ли разбираш, че ролята е за теб?

Винаги става така. Винаги инстинктът е първото нещо, което трябва да следваш. Макар че, четейки ролята на Куката, по никакъв начин не съм си се представял там . Има го и другия момент – когато нещата за един актьор са трудни и приема или да поеме по трудната пътека или да направи клишето. Тоест, понякога резултатът може да дойде и от роля, която не е за теб.

Защото, по презумпция, от самото началото ролята на Куката изобщо не беше по никакъв начин за мене. Това беше един човек, с едни очила, който седи на компютър, прави едни компютърни машинации.

А всъщност, стана нещо съвсем друго, защото моето отношение към това, което беше написано от сценаристите беше различно, аз поех топката, обработих я хвърлих я към режисьорите, те я обработиха и така се получиха нещата. Това е нормално, комплексна работа.  Убеден съм, че и „Шофьор на такси“  в главата на Скорсезе е изглеждал по доста различен начин преди интерпретацията на Де Ниро.

В какво вярваш повече – в щастливия край или в щастливото пътуване?

В щастливото пътуване, естествено. То е по-важно за мен. Краят е предизвестен. Нека направим така, че пътуването да е щастливо.

Знам, че обичаш да ходиш за риба, което е занимание доста самотно. Случвало ли ти се е напоследък?

Наистина обичам.  Хубаво е станеш сутрин, отиваш на брега, сам си. Това ме балансира.

Аз понякога мога да бъда доста умствено и емоционално неуравновесен и там намирам едно спокойствие, което ми помага да съм аз. Бягам от депресиите, бягам от живота. Понякога за един актьор нещата не са толкова розови, колкото изглеждат отстрани.

И така се чувствам по-добре, оттегляйки се настрани, превръщайки себе си нарочно в един сам човек.Помага ми.

По-трудно от останалите хора ли остарява актьорът?

Погледнато отстрани, в по-мащабен план, хората остаряват еднакво. Ако при актьорите е по-драматично, то е защото са свикнали да бъдат под светлината на прожекторите и това добавя един такъв много силен вътрешен тласък на егото им и лека-полека, без да искат, те се превръщат в едни егоцентрици. Няма какво да се лъжем, не само между актьорите, цялото ни общество е пълно с едни самовлюбени грандомани, хора които си мислят, че са в центъра на света и той се върти около тях. Честно казано, това ме отвращава. Самият аз, лично за себе си, съм улавял подобни сигнали. Без да искам съм се поставял в центъра, усещал съм се как да храниш егото си е едно изключително приятно усещане. Слава богу, дърпайки се настрани, опитвайки се да стоя надалеч, затъпявам това усещане, приглушавам звука от тая струна на характера ми и се чувствам по-добре. Та на въпроса ти – да, актьорите са чувствителни хора, да, те обикновено преекспонират съвсем обикновени емоционални състояния и ги превръщат в драма, но твърдо вярвам, че всички хора на тоя свят са еднакви в нормалността си и остаряват по еднакъв начин.

И няма никакво значение как остарява един актьор и един ватман как остарява. Важно е какво прави човек през този процес на остаряване.

Така че, хайде актьорите да не се слагаме много в центъра на нещата, достатъчно сме в центъра, като сме на екрана, нека в личния си живот да бъдем по-смирени и да се стремим към усъвършенстване. Това го казвам най-вече към себе си и отговарям без да искам на въпроса защо съм се дръпнал за момента от нещата.

Сподели публикацията:

още от рубриката

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино