Мариан Вълев – дългият път към себе си

За помъдряването, за търсената самота и за изгубените ценности - разговор с актьора Мариан Вълев.

28 декември ‘14
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Велислава Каймаканова
LoadingЗапази за по-късно 10'

Мариан Вълев – дългият път към себе си

28 декември ‘14
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Велислава Каймаканова

Ролята на Куката може би е тази, която прави Мариан истински популярен. Всъщност, преди „Под прикритие“, той има две други страхотни роли – тази на Красавецът в легендарния „Граница“ и на Синатра в „Лов на дребни хищници“. Между тези два филма паузата е точно 16 години. 16 години, в които Мариан пътува, преследва любовта си, гони мечтите си и търси себе си. След това се превъплъщава в ролята на Куката, но всъщност, по-скоро превъплъщава Куката в Мариан Вълев. Женкар, непукист, купонджия. Играе го какъвто го искат медиите и  какъвто го харесват феновете. И точно, когато славата е на път да прелее, той заявява, че се отказва от ролята на Куката и напуска сериала. Месец след това е заснет да помага при наводненията във Варна. И това е последната му „публична“ поява.  Тогава, като че ли, започва новото му голямо пътуване. Най-дългото и най-трудното. Пътуването към себе си. Един Мариан. Между два свята.

 

Между два празника би ли казал, че животът е прекрасен?

Не бих искал да заставам на мястото на редица актьори и известни личности, които покрай празниците, от трона на егото си, се опитват да внушат на хората колко добри трябва да сме и да им отправят пожелания, и да им отправят рецепти за живота как трябва да се живее. Не виждам какъв е смисълът и каква е ползата един актьор да говори такива неща на хората. Колкото до това аз как се чувствам, ще ти кажа – никога не съм се чувствал добре по празниците. Няма някаква конкретна причина, предполагам, че съм просто така устроен. Има хора, които по време на празници, се чувстват в някакъв вид емоционална дупка. Горе-долу такова е положението и при мен. Не драматизирам, така съм вече 45 години, свикнал съм, просто чакам да свърши празника.

В такива моменти, връщаш ли се към корените си, мислиш ли си за хората, които вече не са около теб?

Да, това се случва все повече с течение на годините. Остарявам, предполага се, че помъдрявам, все по-често се сещам за такива хора от моето семейство, които вече са на едно друго, надявам се, по -хубаво място. Може би по време на празниците, емоционалността ни е по-изострена и се случват тия неща.

Каза „едно по-хубаво място“. Мислиш ли често за смъртта? Страхуваш ли се от нея?

Може би е имало моменти, в които съм се страхувал. Сега го приемам като нещо нормално и колкото повече наближава този момент, толкова повече се амбицирам да кажа още нещо от себе си, ако е останало. Да изразя себе си. което всъщност е в основата на нашата работа – да изразяваме себе си.

Така че, сега мисълта за смъртта е по-позитивна – за мене поне. Лека – полека с остаряването и помъдряването, идва и една вътрешна селекция за важните неща, за по-малко важните и неважните неща в човешкия живота.

И наближавайки края, чисто физическия край, на базата на помъдряването и селекцията, се получава съвсем логичен резултат – човек започва да върши все по-стойностни и стойностни неща.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография