Познаваме я като „жената на Део“. Тя е тихото присъствие до него, от онези жени, които не държат да бъдат забелязани на всяка цена. Ние обаче нямаше как да подминем тези коси и тази очарователна усмивка, още повече, като разбрахме, че тя вече е част от проекта „Лицата на града“. Затова я потърсихме, щракнахме я на Моста на влюбените и като за първа среща ѝ зададохме няколко опознавателни въпроса.

Интервюто представя Мариана Станчева-Славчева.

Повечето хора те познават като „жената на Део“. Това по-скоро те дразни или ти е приятно?

Не мисля, че много хора въобще знаят коя съм, а и това не е от значение. Бих се радвала, ако хората ме харесват заради самата мен, а не защото съм жената на Део. Но все пак той е моят мъж, сама съм си го избрала и няма значение дали съм жената на Део или той е мъжът на Мариана. Важното е, че се обичаме.

Кое ти беше най-трудно в началото на връзката ти с него? Клюките, интересът на жълтите медии или нещо друго?

Ами… интересен въпрос. Всичко ми беше трудно, защото ние, така наречените „нормални“ хора, които не сме популярни, не разбираме това, докато не се сблъскаме с медиите. Всъщност е доста трудно! Оженихме се още преди да сме се опознали, бях бременна още преди да съм забременяла. Раждах в гората, бяхме пред раздяла и куп други неща. Трикът според мен е да не четеш какво се пише за теб, а това беше най-трудното нещо в началото. Не съм вярвала, че може да измислят такива неща за хората! Най-болезненото е, че ти навлизат прекалено много в личното пространство. Дори когато реално бях бременна, нямах възможността сама да си го кажа. Отнеха ми правото да кажа на близките си, а цяла България разбра преди тях. Тогава бяхме в Гърция и много плаках. Това не е нормално, но за съжаление явно е неизбежно… Та не ми беше лесно, но се научих да не чета и да бъда непукист. Вече приемам всичко с усмивка.

Знаем, че Део е чувствително момче. Кой плака повече на сватбата – ти или той?

Да, чувствителен е, но всъщност никой не плака. Беше един семеен купон с хубава музика и много смях.

Много ни хареса сватбената ти рокля. Как я избра? Това е по-трудно от избора на абитуриентски тоалет…

Благодаря! Не беше трудно, защото беше първата рокля, която видях и пробвах. Когато се видях в нея, бях сигурна, че е тя. Благодаря на свекърва ми – Бойчето, че беше до мен в избора на роклята и най-важните неща, свързани с булката. Всъщност роклята е подарък от нея.

Когато гугълвам името ти, първото нещо, което излиза, е „българо-нигерийка“, „мулатка“, “момиче от „смесен брак“. Това е нормално в затворена страна като България, но колко пъти цветът на кожата ти те е правил по-различна за хората около теб? Изобщо създавал ли ти е някога пречки?

За това може да се говори много. Има плюсове и минуси. Например относно детството ми, имах доста неприятни ситуации и са ме обиждали как ли не, но някак успявах да се държа. В определени ситуации съм била с предимство и са ме взимали на работа, защото съм екзотична. Факт е, че може би тук в България сме по-тесногръди относно нациите, но нямам право да съдя. Единственото нещо, което ме е карало да се смея, е когато част от хората, които слушат Snoop Dogg, DMX, обличат се като тях и ходят на хип-хоп партита, обиждат цветнокожите, като ги видят. Виж, това е интересно!

Баща ти е нигериец, но четох, че не поддържате връзка. И все пак имала ли си някога желание да посетиш Нигерия и да видиш откъде произлизат част от корените ти?

В момента точно това ми е леко болна тема. Има неща, които излязоха с времето и които се оказаха не толкова верни. Едно знам със сигурност – ще се радвам да го видя един ден. Надявам се да е здрав и щастлив, където и да е.

Ти си част от проекта „Лицата на града“. Какво те мотивира да се занимаваш с това?

„Лицата на града“ дойде в един много важен за мен момент. Чувствам се щастлива с това, което правя и още повече, че хората ни оценяват. Мотивира ме това, че можем да представим популярна личност в реалната според нас светлина, без измислени истории и без да търсим непременно новината. Както правиш ти например. Това е рядко срещано у нас и смятам, че публиката има нужда от повече такива позитивни проекти.

Как минава един твой ден?

Различно. В момента – с гушкане сутрин с Бобчо. Горещо кафе, закуска с двамата ми мъже. После се качваме на Бъндеришка поляна, играем с детето, редуваме се кой да кара сноуборд. След това – обяд, книга или филм (ако нямам задачи покрай сайта), лека дрямка и приготвяне на вечерята. После пак игра с Боби и накрая приспиване и малко време само за мен и Деян с чаша бира или вино.