Малин, който може да изиграе и домат

Страх ме е от евтините хора, които с лека ръка премазват талантливите. Някои си мислят, че от тях започва и с тях свършва всичко. И с лека ръка от простотиите на някои директори излезе понятието "мечка". Защо да сме мечки? Затова, че можем?! Че хората искат да ни гледат?! Под един знаменател влизаме доста хора и съжалявам, но не честно.

10 септември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Мариана Петрова
LoadingЗапази за по-късно 16'

Малин, който може да изиграе и домат

10 септември ‘18
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Мариана Петрова

 

Смешен, тъжен, талантлив, могъщ на сцената и тих в живота. Броим минусите и плюсовете на това да си Малин, а той пали цигара от цигара. Губим се не в дима, а във въпросите и отговорите – струва ли си, ще остане ли, има ли смисъл… Говори като ученик, като учител, като мъдрец. Като човек по средата на пътя, който няма търпение да продължи. А ние ще го следваме, защото така правим с хората, които харесваме. 

Малин Кръстев в Интервюто. 

Минусите или плюсовете са повече във вашата професия?

Зависи от гледната точка. От житейска гледна точка са все минуси. А другото, то е много лесно загубимо.

Славата е най-близката творческа смърт.

Талантът също може да е загубен. А иначе – от професионална гледна точка – роли много. В театъра съм вече 25 години, някакви филми съм изпозаснел, надявам се да са качествени. Оттук нататък плюсовете ти ги слагат зрителите и критиката до някаква степен. Иначе аз никога не съм се харесвал, винаги съм бил максималист и съм искал повече от себе си. Затова и мразя да се гледам на кино, не дай си боже в театъра да се видя отстрани. Единственият голям плюс на тази професия е, че ме срещна с много интересни хора и мъдреци като Леон Даниел, Крикор Азарян, с други големи режисьори, които и до момента са едни от водещите, както и с прекрасни колеги. И да, бързо остаряхме, станахме малко по-мъдри, по-тъжни, малко по-самотни, по-малко неща ни учудват. И както казваше Коко: „Кога човек спира да обича човека до себе си? Когато спира да се учудва от него.“ Виж колко е красиво! Аз и до днес, на 48 години все още се опитвам да се учудвам. Опитвам се да се влюбвам. Опитвам се да провокирам себе си. Да търся нови неща. Да се готвя за новите роли в живота си, защото тази професия не се работи, тя се живее. На 20 години трябва да си готов за едни роли, на 30 – за други, а ето сега, в моите 40 вече играя и бащи.

Трябва ли да имаш житейски опит, за да изиграеш добре една роля? Да бъдеш баща на сцената без да си такъв в живота например?

Може, зависи от драматургията. Не винаги и не във всяка роля житейският опит помага. И знаеш ли, в живота си ние, актьорите, сме много скучни хора.

Преди време, в своето интервю Митко Рачков ми сподели същото.

Ами, цял ден говориш. И изведнъж, като попаднеш сред хора, искаш ти да получиш информация, да вземеш енергия. А те, хората, очакват да си душата на компанията, да станеш центъра на внимание. А на теб животът на другите ти става по-ценен, по-интересен. Хората, които не са в нашата професия, не могат да повярват, че живеят по-интересен живот от нас. Ние работим по 12-13 часа на ден и като се приберем искаме да ни е тихо. Аз например искам да си пусна музика, да ми е тъмно, да си запаля свещите и да си пиша нещо. Човек трябва да маха някакви неща, да може да се изключва, защото влагаме страшно много енергия в работата си. Театърът позволява на сцената да направиш неща, които не могат да ти се случат в житейски план. И това му е уникалното на театъра.

Значи все пак театърът има и други плюсове?

Така е. Ето например мога да си позволя да бъда толкова слаб на сцената, толкова нищожен, колкото в живота никога не бих си позволил, най-малкото от гордост. Не бих си позволил да извърша неща, които бих направил на сцената, за да не нараня близък човек.

Срещата със световната драматургия, с голямото изкуство ти позволява да бъдеш нещо, което в живота не можеш или не желаеш да правиш.

И това е най-голямото богатство на тази професия. Това е висшият пилотаж.

А в живота колко пъти си съжалявал, че не си направил нещо – дали от гордост, дали за да не нараниш някого?

Сигурно много пъти. И някак си съм оставил животът да ми се случи. Защото правя ли планове, ако не се случат, е много болезнено. Но имам и много победи в това отношение –  например студията в Младежки театър, които правя вече 10 години. През какво ли не съм минал в професионален план – от по 3 долара заплата до днес, когато хората са отново в салоните.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография