Маги Соколова – кое е това момиче ?

Да родиш и да отгледаш три деца със сигурност не е лесна работа. Да родиш, да отгледаш и да преподаваш вкъщи на собствените си три деца, ми се струва нещо като невъзможна мисия. Затова историята на Маги и нейното усмихнато семейство ми се стори достойна за разказване. Какво всъщност е homeschooling и стиска ли ви да го упражнявате?

16 юли ‘15
Автор: Жана Душкова - Васева
Фотограф: Личен архив
LoadingЗапази за по-късно 7'

Маги Соколова – кое е това момиче ?

16 юли ‘15
Автор: Жана Душкова - Васева
Фотограф: Личен архив


Виждате ли четирите деца на снимката? Това момиче с ушичките е майка им. Магдалена. Освен, че има смелостта да роди три деца, тя и съпругът ѝ правят още една голяма крачка отвъд приетите за обществото ни норми – решават, че българската образователна система е много остаряла и започват да обучават децата си вкъщи. Сигурна е, че са взели правилното решение. А аз съм сигурна, че доста родители са на ръба да ги последват.

Днес Интервюто разговаря с Маги Соколова. 

Толкова млада, а вече с три деца! Кога започна всичко?

Започна в 1999, която, трудно ми е да повярвам, но вече е далечна. Тогава, в зората на масовата Интернет употреба в България, се запознах с половинката си в един чат. Напук на здравия разум се оженихме почти веднага и почти веднага започнахме да си имаме деца.

Какво не й е наред на образователната ни система?

Това, че като система е архаична. Не отговаря на съвременния свят. Нито на потребностите на индивида, нито на потребностите на бизнеса, нито има някакъв реален практически смисъл. Тя е като стара традиция – на въпроса защо се изпълнява по този начин никой не може да даде отговор, различен от „Ми щото така правеше баба ми.“

В кой момент решихте да я прескочите?

Не знам дали е имало точно един момент, в който сме взели това решение. То е плод както на много мислене и претегляне, така и на стечение на обстоятелства, вътрешни убеждения и природните наклонности на един родител да търси винаги най-доброто за децата си.

Колко бързо се взема подобно решение?

Зависи от философията на семейството. Ако родителят вярва, че е способен да даде на децата си повече, то тогава решението е вече взето. Ако родителят се съмнява в способностите си, тогава дори и формално да вземе решение да обучава децата си вкъщи, то никога няма да бъде съвсем финално.

Сигурна съм, че преди да вземете решението за домашното обучение, сте претеглили плюсовете и минусите. Явно за вас плюсовете са повече. Но, ако си честна, какви са минусите?

Единствения минус, който съм срещала до момента, са последствията за нашата къща. Другите деца трошат обществена собственост, но моите чупят бравата на собствената стая, измъкват контакти, разглабят прозорци и няма професионален домакин, който да ни замени в търсенето на майстори за поправка. Добре, че вече порастват, а ползите от тях са повече от щетите.

Как реагираха бабите и дядовците на решението да обучавате децата си вкъщи?

Повечето реагираха положително. Само любимият дядо беше скептик, но с течение на времето се превърна в наш голям поддръжник.

Не се ли притесняваш, че ще им писнеш на децата, като сте по цял ден заедно?

Това всъщност е една широко разпространена заблуда. Разбира се, когато бяха малки, бяхме заедно по цял ден, защото това беше тяхната нужда. Децата вече са големи, имат си свой живот, свои приятели и интереси, в които аз не участвам. Все пак сме запазили връзката си дотолкова, че ако не сме се виждали ден-два започваме да си липсваме и копнеем да се видим, за да си споделим преживяванията.

От какво се лиши ти, тръгвайки по този път?

От блестяща кариера в сферата на изкуствата, хахаха. От световна известност, богатства и слава. Кой знае? Не чувствам лишение от нищо. Може би само от къща, в която всичко е 100% изправно.

А тях лишаваш ли ги от нещо?

Не са се оплакали. Макар че веднъж лиших дъщеря ми, която тогава беше на 11, от възможността да отиде на кръчма с ансамбъла за народни танци. Вероятно има и други неща, от които пак бих ги лишила.

Как майките пишат двойки?

Майките не пишат двойки. Майките са недоволни само от мрънкане, а не от незнание. Незнанието трябва да се запълни, а не да се измерва и етикетира. От това няма практическа полза за учебния процес.

Как измерваш техните знания с тези на връстниците им?

С кои връстници да ги сравнявам? С отличниците или с двойкаджиите? Как мога да ги сравнявам генерално с връстниците им, когато между самите тях има такива големи дупки?

Честно – кой предмет куца най-много във вашето домашно училище?

Математиката. Не, че не им върви, но не я обичат. Аз съм виновна за това. Започнах я грешно и малко насила.

А по какво сте най-добри?

Пак е математиката, с изключение на Тони – той е най-силен по биология. Вървят му и езиците.

Какво правите в междучасията?

Няма междучасия. Няма и часове. Всеки учи толкова време, колкото му е необходимо, за да научи нещо и почива, когато усети необходимост от почивка – понякога дори по средата на урок.

Всъщност каква е системата на домашно обучение – всеки ден учите по малко от нещо или всеки ден се занимавате с един предмет?

Домашното образование е толкова удобно, защото всеки може да учи по такава система, каквато приляга на личния му стил на учене. Ако е от склонните към обсебване, може да учи цяла година биология и да изучи 4 класа за една година. Ако е от тези, които харесват систематизираното учене, може да си направи програма според интересите и да си я спазва.

По какви учебници ги обучавате?

Предимно виртуални. Затова казвам, че сегашната ни образователна система е архаична. В нея няма интерактивност, няма участие на ученика. При нас децата избират учебниците, които има харесват. Също членуват в много образователни сайтове, които предлагат видео уроци на български и английски, виртуални обиколки на музеи, живи предавания директно от гнездата на птици, чрез които се следи развитието на малките и куп други интересни образователни възможности, от които претоварените държавни ученици нямат време и сили да се възползват.

Как реагират приятелчетата им като разберат, че се обучават вкъщи?

С добронамерена завист. До момента не са били обект на присмех или тормоз, но те все пак са доста свестни деца, които лесно се сприятеляват.

А как съобщихте на децата си, че няма да ходят на нормално училище?

Не сме им го съобщавали. Те също са участвали в обсъжданията – това не е решение, което сме взели без тяхното знание и съгласие. До ден днешен реагират добре на факта, че не ходят на училище.

Не се ли притесняваш, че ги лишавате от възможността един ден да разказват, че са се влюбили за първи път в другарчето по чин или че са пушили пред училището?

Толкова, колкото се притеснявам и за „сладките” спомени за психически и сексуален тормоз, които някои деца имат от училище. Моите деца ще разказват други неща, вероятно още по-вълнуващи. Тези спомени са хубави, защото са от детството, а не защото са от училище.

Поне сте сигурни, че няма да има „закъснели за час“. Как се оправяте с дисциплината всъщност?

Дисциплината вкъщи е базирана на взаимно уважение. Не от този тип, които учителите в училище изискват от децата, а от онова уважение, което съществува между хора, които наистина се ценят и не искат да си причиняват лошо.

А липсата на дипломи, с които да продължат по собствено желание обучението си един ден, не те ли притеснява?

Би ме притеснявала, ако нямаше никаква възможност да получат дипломи. За щастие, българската образователна система не е единствената в света и децата могат да положат изпити, с които да се удостоверят знанията им на ниво средно образование. Вече и в България има фирми, лицензирани да издават такива сертификати, тъй че децата няма да имат проблем да продължат образованието си, стига да искат.

Имаш ли представа колко деца в България се обучават по подобен начин?

По последна информация (може би малко остаряла) около 400 деца в 150-ина семейства.

Представи си, че можеш да избереш учители на твоите деца във всяка една област.  Кои ще са тези хора?

Нелсън Мандела. Махатма Ганди. Папа Франциск. Уорън Бъфет. Хора, които са по-добър пример от мен за това какво означава да бъдеш Човек. Защото това се научава най-трудно. Академиката всеки може да си я научи сам.

Страх ли те е понякога, че може да сте взели грешно решение?

Ами то не си проличава кое решение какво е, докато не се види резултата от него. Не се страхувам от това, че решението за домашно образование е било погрешно. Страховете ми за децата са свързани по-скоро с това доколко техните характери биха им помогнали или попречили да намерят реализация. Но ако има нещо, което държавното образование не гарантира, то това е именно реализацията.

Какво е най-трудно за теб? Да си майка, жена или учител?

Най-трудно е да работиш нещо, което мразиш. Ако обичаш да си жена, радваш се да си майка и се вълнуваш да бъдеш учител, то тогава нищо не е трудно.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография