Кубрат Пулев – гладен за победи

Той е един от героите на нашето време. Време, в което героите са кът. Време, в което все по-рядко се обединяваме около обща кауза и малцина ни карат да стоим будни и през нощта и с гордост да скандираме "България!" Не иска паметник. Иска победи. И по-хубави времена за родината си.

12 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 13'

Кубрат Пулев – гладен за победи

12 юни ‘16
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Винаги съм си представяла, че шампиони като него, се движат с огромен антураж около себе си. На срещата ни идва сам. В клуба му сме и той се чувства като у дома си. Предполагам, че така се чувства във всяка зала. Покрай нас минават хора и го поздравяват. Питат кога ще е следващата голяма среща. Аз от бокс не разбирам, но ми е нужно много малко време да разбера, че срещу мен стои роден победител. Боксира се като такъв, говори като такъв, държи се като такъв. Знае къде се намира, какво иска и как да го получи. Изненадва с бърза мисъл и точни отговори. Всъщност, не трябва да съм изненадана. Нали тези качества са го направили шампион – бързината и точността. На 35 години е и е на върха на славата си. Съвсем наскоро най-престижното списание за бокс „Boxing News“ го постави на четвърто място в класация за най-добрите в света. Малко му е. Всички знаем, че може още. 

Кубрат Пулев в Интервюто. 

Видях, че тази сутрин (срещаме се на 2-ри юни) си пуснал стих и снимка на Ботев в профила си във ФБ? Ти ли реши да го направиш или хората, които се занимават с него?

Има човек, който поддържа този профил, но всичко се пуска с моето знание и много често дори преправям нещата. Пуснах това, защото смятам, че този ден трябва да се отбелязва в чест на Христо Ботев и на всички хора, загинали в името на свободата на България. Тези хора трябва да се почитат и да не се забравят.

Какво ги е направило такива?

Това, че са посветили живота си на кауза, която не е била безсмислена.

Дали са живота си за българския народ и за това днес да ни има. Те са се борили и са си дали живота за каузата „България“.

Ето това ги е направило безсмъртни.

Честно да ти кажа, като гледам народните представители днес, а и доста представители на народа, си мисля дали тази кауза не е била леко безсмислена?

Като погледнем отделни личности, може да си помислим, че е била безсмислена. Но като видим цялата картинка – аз се чувствам тук. Да, България може и трябва да бъде и по-добре, но смятам, че сме на прав път.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино