Той е един от героите на нашето време. Време, в което героите са кът. Време, в което все по-рядко се обединяваме около обща кауза и малцина ни карат да стоим будни и през нощта и с гордост да скандираме "България!" Не иска паметник. Иска победи. И по-хубави времена за родината си.
Винаги съм си представяла, че шампиони като него, се движат с огромен антураж около себе си. На срещата ни идва сам. В клуба му сме и той се чувства като у дома си. Предполагам, че така се чувства във всяка зала. Покрай нас минават хора и го поздравяват. Питат кога ще е следващата голяма среща. Аз от бокс не разбирам, но ми е нужно много малко време да разбера, че срещу мен стои роден победител. Боксира се като такъв, говори като такъв, държи се като такъв. Знае къде се намира, какво иска и как да го получи. Изненадва с бърза мисъл и точни отговори. Всъщност, не трябва да съм изненадана. Нали тези качества са го направили шампион – бързината и точността. На 35 години е и е на върха на славата си. Съвсем наскоро най-престижното списание за бокс „Boxing News“ го постави на четвърто място в класация за най-добрите в света. Малко му е. Всички знаем, че може още.
Кубрат Пулев в Интервюто.
Има човек, който поддържа този профил, но всичко се пуска с моето знание и много често дори преправям нещата. Пуснах това, защото смятам, че този ден трябва да се отбелязва в чест на Христо Ботев и на всички хора, загинали в името на свободата на България. Тези хора трябва да се почитат и да не се забравят.
Това, че са посветили живота си на кауза, която не е била безсмислена.
Дали са живота си за българския народ и за това днес да ни има. Те са се борили и са си дали живота за каузата „България“.
Ето това ги е направило безсмъртни.
Като погледнем отделни личности, може да си помислим, че е била безсмислена. Но като видим цялата картинка – аз се чувствам тук. Да, България може и трябва да бъде и по-добре, но смятам, че сме на прав път.