Той отдавна е в хората, които следим в социалните мрежи, но истински ни впечатлява, когато анонсира проекта си „Да се изгубиш нарочно“, в който с още две момчета месец и половина обикалят български села без gps, конкретен маршрут и букнати хотели. Оживяват, естествено, а в края на пътешествието си вече са придобили и свръхсили, една, от които е, да доят крава. Със сигурност тийнейджърите знаят за кого говорим, защото той е един от най-популярните влогъри у нас. Вече е първи курс студент по режисура в НАТФИЗ и с уеб сериите „Да се изгубиш нарочно“, които стартират на 25 март, прави симпатична заявка в тази област.

Интервюто представя Крис Захариев.

Как реши да се „изгубиш нарочно“ и колко време ви отне това приключение?

Идеята за целия проект ми хрумна спонтанно, докато пътувах с любимото ми БДЖ. Първоначално ми се стори просто налудничава идея, но малко по малко започнах да вярвам в нейния смисъл. Разказах я на Стас и Ясен (другите момчета, с които пътувахме) и те веднага се съгласиха да потеглят с мен. Споделих я и с фондация “Америка За България”, които се съгласиха да финансират проекта и така в един момент мечтата ми се превърна в реалност. Оставаше само да потеглим. Самото пътуване ни отне месец и половина.

Колко пъти за тези 5630 км, които пропътувате, си казвахте „Ние луди ли сме?”

Всеки ден по няколко пъти. Може би защото излязохме далеч от комфортната си зона. Неизбежно е когато спиш по селски пристанища, поляни или ниви да се запиташ: “Луд ли съм?”

Изброй ни три от най-странните неща, които ви се случиха?

Един кмет на село в Дунавската равнина щеше да ни глоби, че се разхождаме из селото без негово позволение. Случайно срещнахме един дядо в Добруджа, който беше учил в едно училище с моя дядо, който никога не бях виждал. Пътувайки в северозапада, колата ни изпуши. Спряхме аварийно точно до едно семейство, които си бяха направили пикник. Мъжът се оказа монтьор и веднага се зае да ни оправи колата

И три от най-страшните?

Пияни хулигани се опитаха да ни бутат палатката в 2 през нощта на безлюдна поляна. На изоставен път около границата с Турция ни спряха въоръжени ловци на бежанци и ни претърсиха целия багаж. Спахме в коритото на изоставена река, а навсякъде се чуваха чакали.
Три неща, които се научи да правиш по време на пътуването?

Да доя крава.
Да готвя на газово котлонче.
Да спя на неравно.

Най-интересните хора, които срещнахте?

Прекалено много са! От баба, която никога не е идвала в София, до стар моряк, готвач, който обикалял Екватора с екипаж и раздавал българско сирене в пристанищата в Африка. От кметове в села с 20 човека до бръснар с двукратна титла “Цар на боба”.

Местата, които наистина ви впечатлиха?

Обикновено забравям неща доста често. Но от това пътуването помня всяко утро и всеки залез сред безкрайните полета и гори.

Какви неща носи със себе си човек, който няма gps, а е решил да обикаля страната?

Усмивка, малко повече вода и заредена камера.