Ето, аз не можах да се сетя за нито една кампания за домашно насилие напоследък. Или ги няма, или не са били успешни. Какво би направило една такава кампания успешна, тоест достигаща до много жени?

Е: Да бъдеш убедителен пред аудиторията при един такъв проблем, е като приятелството – първо трябва да си интересен и забавен и някой трябва да реши да ти бъде приятел. Ако си скучен и инстутиционален, а общината ти е дала 50 000 лева да направиш кампания против насилието, никой няма да ти обърне внимание. Ние първо създаваме общност, основана на доброто чувство на хумор и на приемането. И в един момент, когато има такава общност, може да се създаде подобна кампания и тя да бъде успешна. А когато просто сме си намислили нещо и…

К: …тук има едни пари, трябва да ги вземем…

Е: …няма как да стане. И друго – една добра кампания трябва наистина да бъде направена професионално, не със снимки от Getty или те трябва да бъдат много добри, не със слогани, мислени в кафето отсреща, защото просто сме много гениални. Тя трябва да бъде измислена от много добра агенция.

Сега към кого съветвате да се обърнат жените?

К: Те не знаят наистина основни неща. В повечето случаи са изолирани, защото това е първата стъпка от схемата на домашното насилие. Много често те са откъснати от средата си, от семейството си… Т е са финансово, емоционално и психически зависими. Онзи ден имах случай, в който буквално преди да отговоря на жената, тя си изтри профила. Написа ми: „Жертва съм на домашно насилие, мъжът ми ми следи комуникацията, ще трябва да изтрия всичко това“ и докато напиша отговор, тя си беше изтрила профила. Нали разбираш, че има стотици такива жени около нас, които живеят в насилие. Децата им също.

Коя е другата тема, за която ви пишат често?

К: Депресията след раждане. Нали се сещаш как чуваш: „Каква депресия?! Стягай се! Ти си майка. По наше време депресия нямаше“ И това го чувам включително от много жени. Много напрягащо е в такива моменти, че най-гадните коментари можеш да получиш от жени.

Е: Състезанието между майките е пагубно за жените, които са в лабилно и депресивно състояние. На нас например ни пишат: „Вие защо не се пооблечете малко по-добре, не се пооправите? Вижте ме мен как изглеждам за 20 минути!” И праща снимка с токчета и грим. И това състезание как ставам сутрин и след малко съм с прическа и грим и четири деца, а те са идеално изгладени, а вие защо не можете, това смазва жените.

К: Ти споделяш, че нещо ти тежи. А срещаш неразбиране и съскане, че можеш да се оплакваш срещу най-хубавото нещо, което може да се случи на една жена – бременността и майчинството като нещо, което не търпи никакъв коментар.

Е: Да се върна за малко на предната тема – основната причина жените да остават при насилниците си е финансова зависимост, в която те обикновено изпадат по време на своята бременност. И една от основните цели на „Майко мила“ е да насърчава жените да изкарват повече пари, да работят повече и да се връщат по-рано на работа. Защото жените, жертви на домашен тормоз, най-често ни пишат: „Няма къде да отида и няма кой да храни това дете.“ Основна тема при нас е: “Ако искате всеки един момент да излезете от една връзка, вие трябва да имате средства”.

К: Много от случаите на домашно насилие започват, когато жената забременее, когато стане зависима. А иначе има и една тема, която напоследък набира сили – чувството, че майчинството не е това, което си очаквал.

Или поне някой може да ти сподели навреме за недоспиването.

К: Не е само това. Да се върнем на слугинажа – когато отидем в един детски магазин и видим разпределението на детските играчки – при момиченцата са прахосмукачки, ютии, печки… А после ние им казваме: „Работи! Бъди независима!”, като тя от малка е свикнала да налива чай и да поднася купичка. Не искам да казвам, че трябва да ходи в гората да сече дърва, но ако това я прави щастлива, защо не?

Е: И когато аз кажа, че не искам да готвя и чистя, всички са: „Мъжът ги как те търпи?“. И следва изводът, че ако трябва да си успешна с мъжете, трябва да си страхотна чистачка и готвачка и да си много красива.

Сещам се за онази таблица с въпросите към майката и този към бащата: „Къде е мама?“

К: Да. Миналата година имахме представяне на ТЕД и тогава Елисавета каза: „Ами ако умреш? Никой няма да яде и ще ходи мръсен и насран, така ли?“

Е: Ако умреш, бащата ще трябва да придобие всичките ти умения за 48 часа. Дори може и да ги надхвърли. Така че „Живейте като да сте умрели!“ (смее се). Жените сами си го вменяват чувството за незаменимост. Говорихме и с психолози за това и те ни разказаха, че жените след раждане окупират тази „независимост“ по свое собствено желание. И много от тях не допускат мъжете си до гледането на детето по свое собствено желание.  Първо, за да може това да е ексклузивитет за тях, тоест техен коз. Второ, създаване на себестойност чрез детето, за да натоварваш мъжа с вина. И започва емоционално или сексуално изнудване въз основа на този ексклузивитет, който жените си мислят, че имат. И ако мъжете започнат да вършат тези неща, вече ти взимат ексклузивитета. Аз мисля, че при една добре организирана семейна среда, домакинската работа, която е една тягостна работа, или трябва да се раздели поравно, или трябва да се даде на трети човек да я върши. В това няма нищо лошо. Нали затова работим – за да можем да отделим два часа да отидем на ресторант, вместо да чистим. Но тогава трябва да сме наясно, че това наистина е една доста тегава работа и да си плащаме добре за нея, а не да даваме на някой роднина да я върши. Разбира се, ако има мъже или жени, които обичат да домакинстват, просто трябва да го правят.