Красимира и Елисавета, които искат да живеят сякаш са умрели

"Майко Мила" всъщност трябваше да се казва "Е.а си майката", но някак си не беше удобно." Интервюто разговаря с авторите на тази реплика, които ще дойдат на срещата само с 15 минути закъснение, но в продължение на час след това няма да спрат да говорят и да се хранят едновременно. За да докажат, че ние жените, можем да правим повече от едно нещо наведнъж.

26 септември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 16'

Красимира и Елисавета, които искат да живеят сякаш са умрели

26 септември ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


В началото двете почти не говорят едновременно. След десетата минута от разговора започват да се застъпват, репликират, прекъсват, но винаги кимат в знак на съгласие една с друга. Твърдят, че са достигнали перфектния баланс в отношенията и работата си, като за доказателство получаваме „Майко Мила“ и книгата „Да оцелееш като родител“. Срещата е уговорена във връзка с първия учебен ден, но се оказва, че при тях темите за родителството и жената изобщо са като бутони, които само трябва да натиснеш, за да отприщиш лавина от отговори, примери, шеги, предположения, изобщо всичко, което по-късно ще отнеме тричасово сваляне на този разговор. В тази връзка Интервюто си запазва правото на втора среща с тях. И тогава да ги разпита за фамилиите им.

Интервюто представя Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова, казано по-накратко „Майко Мила“.

Как мислите, различно ли е да си родител сега от това да си родител преди 30 години?

Елисавета: Децата са много по-несамостоятелни от това, което бяхме ние. Дали е за добро, или е за лошо, предстои да видим. Завъртяхме се около децата и то вманиачено – от това да имаме най-скъпото столче за кола, през материала на биберона и шишетата, до училището – дали ни удовлетворява, или не. Най-голямата ми дъщеря е на 13 години и e едно от двете деца в класа, които ходят сами на училище. Всичките й съученици ги карат родителите им. Навсякъде. За нас, знаеш, това беше абсолютно немислимо – ние ходехме сами навсякъде от трети-четвърти клас.

Не е ли това, което сега наричат „осъзнато родителство“ – да си почти постоянно с детето си?

Красимира: Мен това „осъзнато родителство“ много ме дразни, защото води до патологични вманиячавания по отношение на поведението. Втренчване в едни детайли и анализиране на тези детайли, които не се отразяват добре нито на майката, нито на детето.

Казват, че поколението на нашите деца ще е първото, което не зачита авторитети – нито тези на родителите, нито тези на учителите.

Е: Още преди 2000 години пише, че младите хора нямат авторитети, само пият и пушат, без да зачитат това, което е направено преди тях. Аз не мисля, че е така. По-скоро изявата на децата да изразяват това, че не те харесват, е на по-високо ниво. Когато ние бяхме на 14 години, вече имах много съученички, които бяха опитвали наркотици, вече бяха спали с мъже, но просто не го казваха на никой. Децата сега са по-склонни да показват бунта си, ние не бяхме.

К: Каналите за популяризиране на този бунт, когато ние бяхме тийнейджъри, бяха много по-малко.

E: Но това е здравословната част на нещата, защото сега дъщеря ми може да ми каже например, че това, което става вкъщи, не й харесва. Докато ние нямахме тази възможност и проектирахме проблемите вкъщи в алкохол и други неща. Сега дъщеря ми е дете на разведени родители и споделя спокойно с мен, че за нея разводът е бил много тежък период. Много пъти сме говорили за това, а по наше време това не беше толкова обичайно.

По наше време дори не беше обичайно да се развеждат хората, беше неморално.

К: Така е, беше неморално не само да си дете на разведени родители, беше неморално и да си разведена жена. Но имам чувството, че чак сега в последните години откриваме феномена, че с детето си можеш да говориш като с равен. Вчера попаднах на дискусия в един форум. Там една майка обясняваше, че не разбира защо детето й от известно време се държи по определен начин, а преди година било „като струна – каквото му кажа, го прави. Като не ме разбираше – шамари и всичко си идваше на място. А сега изобщо не ме слуша, не се разбираме.“ Това ме втрещи – на детето не се гледа като личност, дори във време, тотално различно от това преди 30 години. По отношение на авторитетите и неспазването, наистина проблемите идват оттам – родителите очакват детето им да е „като струна“, да изпълнява команди.

Е: Според мен децата трябва да изпълняват команди, но те трябва да им бъдат обяснени. Да ги обосноваваш: „Върни се в 21, а не в полунощ, защото първо, това е законовият час, в който трябва да си вкъщи, и второ, защото е по-безопасно за теб и аз се притеснявам“. А „Върни се в 21, защото аз така казвам“ не е ок.

Не казвай, че никога не си казвала: „Защото аз така казах“?!

Е: Случвало ми се е, но е било след като три пъти съм се мотивирала, а някой е блял в тавана и не ме е слушал, защото това са деца, а не служители. И не са длъжни да те слушат.

А колко пъти сте се чували да говорите като майките си?

Е: Аз съм по-особен случай, защото майка ми никога не е използвала обичайните шаблони. Но ето, аз използвам шаблоните на другите майки от сорта на: „Аз не съм слугиня“, „Тук не е хотел“ и т.н. Но може би това е свързано с количеството деца – когато те са малко повече на брой, се изнервяш, психически се натоварваш и прибягваш до клишетата, които по-скоро служат за твое успокоение. Защото ти казваш на себе си “Аз не съм слугиня“.  Децата това дори не го разбират. Дъщеря ми ме попита какво е „слугиня“, аз й обясних и тя заключи: „Да, ти не си слугиня. “ Тоест лафовете на майките по-скоро са за тях си.

Не е до броя на децата. Аз съм само с две, пък и на мен ми се е случвало да казвам подобни неща.

Е: Проблемът е, че чувството за слугинаж е, че едва ли не ти си единствената привилегирована с тази дейност.

К: Ако бащите спрат само да „помагат“, а просто участват, нещата ще се променят.


Е:
 Лафът “Не съм слугиня“ особено в нашето соц общество идваше оттам, че жената беше привилегирована да работи заедно с мъжа, но за сметка на това имаше изключителната възможност пазаруването, готвенето, гладенето, чистенето и заниманията с децата да бъдат лично нейна работа. Тогава се наложи този лаф и той изрязява недоволството на българската жена, че съвместява много повече функции от нейния партньор…

К: …за които не й се плаща. И майчинството не е длъжност, не е ходене на работа, а обикновено ти казват: „Ти какво правиш по цял ден!?“

Е: Мога да кажа, че това е прикрито недоволство не толкова към децата, колкото към функциите на жената в семейната единица.

Не мислите ли, че бащите сега са различни от бащите по наше време? Много повече са и в домакинството, и в отглеждането на дете. Преди участието им се изчерпваше с „Дай ми чехлите!” и “Къде е салатата?”

Е: Това, което можем да кажем със сигурност е, че ролята на бащите се видоизмени страшно много, за което развитието на обществото ни има голям принос. Остава да се отървем от едно-единствено нещо – чувството на ексклузивитет. Защото мъжете тук все още живеят с чувството, че правят услуга на някого, когато гледат детето например. А когато една сутрин се събудят с естествена необходимост да преповият детето, защото е четвъртък и това е тяхна работа, тогава процесът ще е завършен и фразата “Не съм слугиня“ ще изчезне. Слугинажът ще изчезне.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино