От какво, което си написал преди, днес те е срам?

От голяма част от поезията ми. В стихосбирката не харесвам 50 процента от нещата. Читатели, дори майка ми, които харесват стихосбирката, са на друго мнение, но аз не мисля, че всички текстове са супер. А романът още ми е пресен и все още си го харесвам.

Колко пъти си минавал с червеното преди да го дадеш на майка ти?

Ужасно много. На този текст съм гледал най-критично и най-дълго време. И се надявам, че след известно време няма да поумнея драстично и да ми се стори наивен.

Най-приятният комплимент, който си получавал, въпреки че каза, че те не те ласкаят особено?

Нещата, които близките ми са казвали за книгата. Определени хора, в чието мнение съм сигурен. Марин Бодаков беше написал анотация накрая на романа и каза, че съм написал страхотен роман. Тогава ми олекна. Както и когато баща ми ме поздрави за романа. Това са нещата, които помня. Зная, че отстрани звуча като човек, който не е излязъл от инфантилната фаза и твърде много се обляга на родителите си, но истината е, че ние с тях се опознахме и сближихме едва преди 2-3 години.

Покрай писането ли?

Да. Така че аз изключително хладно и дистанцирано гледам на тяхното мнение. За мен те просто са авторитети.

Помагат ли социалните мрежи на поезията?

Зависи. Помагат за разпространението. Пречат на това да пресееш кое е качествено и кое – не. Но пък ако ги няма социалните медии, на кого ще разчитаме да пресее кое е качествено и кое – не? На литературния салон или на литературния елит, за които силно се съмнявам, че те самите знаят кое е качествено и кое – не? А пък социалните мрежи дават гласност на народа, те казват: “Това става” или “Това не става”. Ако  народът е прост, простотиите ще са най-харесвани. Но трябва да отворя и една скоба – ако нещо е харесвано, то невинаги означава, че е добро. И обратното. Оценка се прави с много натрупване.

За какво си си казал напоследък “Това става“?

На Петър Чухов едно кратичко стихотворение, което се казва „Уикенд“.

Написаните неща винаги ли звучат еднакво добре, когато се четат наум и когато се четат на глас?

Абсолютно различно звучат. Има неща, писани да звучат добре на глас и други – наум. Истинската поезия трябва да звучи добре наум. А ако звучи добре и на глас, това е позитив. Поезията е самотно начинание. И писането, и четенето. При рецитали се намесват много неща – актьорство, чувството на тълпата, притеснението… Неща, които не са свързани с писането.

Хващал ли си се да напишеш нещо, което е писано и преди теб?

Да. Преди време бяха разказали играта на Илиян Любомиров точно за такова нещо. Но това е нормално, човек попива. Бях направил едно четиристишие, което много харесвах. И сега си го харесвам. Оказа се, че Блага Димитрова го е написала почти същото преди 50 години, да речем, в някакъв неин роман. И аз не съм го чел. Тогава се нахвърлиха върху мен, аз го изтрих и не съм го публикувал, но не бях копирал. Беше нещо обикновено, не кой знае какво прозрение.

Как се превежда поезия?

Отвратително. Майка ми е един от най-големите преводачи на поезия от английски на български и обратно. И аз, който съм доста на “ти” с английския, изобщо не мога да си представя как го прави. Трябва освен да познаваш езика, да имаш и страхотна сетивност. Да превеждаш без да променяш.

Искаш ли да видиш книгите ти, преведени на английски?

С удоволствие, най-вече романа. Мисля, че има достатъчно за България, за да бъде интересен на един чужденец.