Ти какъв читател си? Какво ще видя до леглото ти?

Ще видиш 17 книги, изчетени до средата. Аз съм от този тип читатели – хващам доста неща и ако не харесам книгата, стигам до средата, дори и по-малко. Давам й 50 страници толеранс и я оставям.

Спомням си, преди няколко години за „50 нюанса сиво“ имаше толкова голяма реклама, че си я купих в деня, в който излезе. Изчетох я, само за да разбера дали все пак ще се случи нещо интересно в нея. Нищо не се случи. Виж как работи рекламата дори в литературния бизнес. На теб влияе ли ти?

О, да, работи, разбира се. Нали и аз работя това. И дотолкова не се връзвам, че вече не вярвам и на истинските неща. Гледам някакво клипче в интернет и си казвам: “Това е инсценирано”. Дотолкова работим да инсценираме подобни неща, че в един момент слагаш една цинична леща и започваш да гледаш през нея.

А от какво в литературата си се разочаровал напоследък?

Може би ще обидя някои съвременни български автори, ако кажа какво ме е разочаровало. Разочарованието ми е сред съвременните така наречени “класици в българската литература”. Много често от книгите в България, за които се вдига много шум в литературните среди, човек очаква, че ще са страхотни. Но в голямата си част те са ужасно претенциозни, остарели като език и като разбиране за това какво изобщо е литературата. Произведения, които ти губят времето.

Знаеш ли как разбрах за „Затвори сърце“? Бяхме на почивка и едно 16-годишно момиче не дойде цял ден на плажа. Стоеше в стаята си и четеше твоята книга. 16-годишни ли са твоите читатели?

От 14-годишни до възрастта на покойната ми баба. Разбрах, че Трендафилка Немска ми е читателка, защото шерна няколко неща от блога и ми стана много приятно. Иначе предимно млади хора са ми читатели – в гимназията или ранното студенство.

От къде идва фамилията ти – Трендафилов?

От Варна. Баща ми е оттам. А пък дядо ми е полугрък. Но честно, не съм се ровил много в това. Малка фамилия сме.

Какво казват роднините ти за твоите неща? Ти си от литературно семейство, нали?

Така се получава, но това не е гаранция нито за качество, нито за успех. Не бих публикувал нещо, без те да са го одобрили. Те са от малкото хора в България, които имат трезв поглед върху литературата и това, което трябва да бъде тя. Майка ми беше редактор на романа, баща ми също го е гледал.

Тя остави ли много неща от себе си в него?

Не, тя е много образован редактор, никога не би изменила текста или смисъла. Но има умението да разплита изречения, които и аз не зная как ги връзвам до степен на абсолютно неразбиране. Но това е често срещано при младите писатели. Там е имала доста работа, според мен.