Константин Трендафилов за писането и четенето

Константин Трендафилов за писането и четенето

17 август ‘17
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева

Как да ги отличаваме от истинските поети?

Трябва да четем. Това е проблемът. Има много парадокси за това как лошите читатели отблъскват добрите писатели. Добрите писатели избягват големите обобщения, докато лошите читатели ги обожават. Това е нещо, с което аз се боря и се сблъсквам непрекъснато. Виждам, че хората харесват най-много неща с поука. А в добрата поезия никога няма поука, в нея има несигурност. Ако има поука, значи ти пишеш шлагер, не поезия.

Или басня. Но не знаех, че има добри и лоши читатели…

Да, разбира се, че има.

Ти притесняваш ли се, че твоите неща се харесват от нея, от лошата публика? Че ще попаднат при нея?

О, те са там! (смее се). Да не прозвуча като някакъв литературен сноб или сякаш се мисля за голяма работа, защото не е така. Но съм наясно с това, че по-голямата част от публиката ми не вниква много в нещата, които чете. Което не ме притеснява, защото всеки открива по нещо за себе си. А пък аз никога не съм извличал някакво страхотно удоволствие от комплименти и похвали, така че за мен няма голямо значение.

Не е ли идеята ако те прочетат теб и те харесат, после да прочетат някой друг, после трети и така?

Това е идеята. И аз, и Илиян (Любомиров), и Рене (Карабаш) много се надявахме, че четейки нас, младите ще започнат да четат и по-възрастни автори и такива, от които сме се учили. И на всички тези литературни четения, които правим, четем стари стихотворения и такива на други автори. Общо взето това, което се случва накрая е, че те четат основно Константин Трендафилов и Илиян Любомиров. И се заформя нещо като една вълна от поезия, която по някаква странна причина отхвърля вълната преди нея. А ние не искаме да е така. В един момент читателите започнаха да пишат, а не да четат.

При всички случаи е по-добре да пишеш стихове, отколкото да се снимаш как насилваш например малко коте. По-добре е да е модерно да пишеш. Поне си упражняваш перото.

Най-важното е хората да си упражняват първо четеното, после писането. Много често виждам хора, които не са чели поезия, а пишат поезия. А това не трябва да е така. Между другото, болезнено откровен съм в момента, а когато човек говори така за публиката си, тя не е доволна (смее се).

Спокойно, човек винаги се припознава в доброто, не в лошото. С какво се пише тогава –  със сърцето или с ума?

Чувал съм и много добри, и много слаби писатели, които казват, че пишат със сърцето си. Има момент на чувстване в цялото нещо. Но това, което отличава добрите от лошите, със сигурност не е сърцето. Човек се влюбва в мозъка на автора, не в сърцето. Всички имаме сърца, всички те са еднакво банални, всички туптят по същия сантиментален начин. Това, което различава писателя от читателя, е че писателят успява да дефинира емоцията на читателя по някакъв нов начин. И това става с интелект и умения, със занаят. Не става със сърце.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
Обикновени деца с необикновен слух
Вкъщи
"Не чувам
но съм тук и имам какво да кажа"
Фотография
Литература
Мисия Маверик
Писмата на Рая
Кулинария
Театър
Видео
Спорт
Музика
Интервю
Актуално
Въпросите
Закуската
Backstage
Кое е това момиче?
Момчето, което…
#untaggable
10 неща, които мразя…
Кино