Коледни истории с Мила Михова

Коледа е. И Интервюто не издържа на напрежението да стане част от празничния дух. Покани три жени, от три различни поколения, които да върнат времето назад и да погледнат към празника с очите на дете.

19 декември ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 6'

Коледни истории с Мила Михова

19 декември ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Мила Михова е една от любимите оперни певици на Интервюто. Тя не е просто оперна певица. Мила е всичко това, което трябва да бъде един съвременен артист. Няма да изброявам многобройните ѝ качества, само ще отбележа, че това момиче  се смее забележително често. Идва на срещата ни с малката си зелена чантичка Furla и с готовност да ни разкаже за Коледите си, дори ако трябва да се изложи. А да, забравих да спомена друго важно качество на Мила – Мила знае как да се излага и обича да говори за това. 

Мила Михова в Коледни истории.

Моето семейство си е празнувало Коледа още преди аз да се родя, не е започнала тази традиция с „демокрацията“. При мен беше супер интересно, понеже майка ми постоянно пътуваше и особено декември, когато се откриваха оперните сезони, аз ходех с нея. Така на Коледа, почти винаги бях някъде по света. И ми е свързана обикновено с пътуване, не със сърми. А иначе, когато си бях с баба и дядо, си спомням как тичах из кухнята да „помагам“ на баба. Разбира се, по-скоро и пречех, все пак тя е дева, аз – близнаци. Жена дева – искаше всичко да е перфектно, а аз все ходех да се ровичкам из нещата.

Спомням си, че винаги украсите ми се струваха много красиви…Берлин, Лондон, особено в Берлин като избухнала ми се струваше украсата….а тук – „Терафлу“.

Един път, отивам точно за Коледа при майка ми и това е първият път, когато от тук не нося никаква храна за Бъдни вечер. И така на Бъдни вечер с майка ми гледахме „101 далматинци“ и ядохме пържени картофи. Коледа в Берлин така си изкарахме.

Получавах много подаръци. Барбита най-вече. От майка ми. Бабите и дядовците ми подаряваха книги, защото все пак трябва да се чете, но аз, с моя закъснял  пубертет дълго си играх с куклите. Даже още излизам от него. Аз много обичам коледни играчки за елха и отвсякъде всички носеха. Имаме огромна колекция.

Не, не вярвах в дядо Коледа. Имам много прагматични родители и изобщо не са ме заблуждавали с неща като дядо Коледа, щъркели и Фея на зъбките.

Ето, дори на тази коледна снимка, майка ми пет минути преди това ми каза, че Дядо Коледа всъщност е Емил – мъжът на майката на другото момиче, с което съм на снимката. Тя обаче си мисли, е това е Дядо Коледа. А аз винаги съм бил агент Купър, дори да не ми беше казала майка ми, пак щях да позная. Много си я харесах тази снимка, като си ги разглеждах , за да ти ги донеса, защото навремето имаше много събития в Операта за децата на хората, които работят там. Всички артисти носеха подаръци за децата, чичо Емо се обличаше като дядо Коледа, от самата Опера ни раздаваха тези пликчета с бонбони и портокали…Аз винаги знаех, че подаръците са от нашите, не от дядо Коледа, де. Само веднъж се усъмних в здравия си разум. В алианса, където ходех на английски, дойде дядо Коледа. Майка ми разказва и досега как всички деца мрънкали стихчета и песни на сцената, а:  „Нашата като излезе, изкара един глас като магаре и разцепи залата.“ И тогава ми подари дядо Коледа някаква кукла, която си бях поръчала на баба ми. Обаче тоя път дядо Коледа не беше Емил, тези хора не познаваха баба ми, нито майка ми и тогава за първи път се разклатих за малко и си помислих, че дядо Коледа може и да съществува. Беше за кратко. Куклата плачеше, беше с биберон и синя пижамка.

Помня, че за някаква Коледа ми бяха подарили едно колекционерско барби, което се наричаше Christmas Barbie, със страхотна зелена рокля от хмел, много тържествена и  красива. Първите две седмици не смеех да я пипна, толкова невероятна и прелестна ми се виждаше. След това, разбира се, я съблякох чисто гола и я подстригах.  Мисля, че някъде се мотае вкъщи все още.

Баба ми много сериозно се приготвяше за Коледа. Спомням си веднъж, бях първи или втори клас и тя приготвила тестото за питката, и го оставила да втаса. И аз, понеже, съм серсемин от малка, ходя и си правя малки топчета от тестото, за да ги хвърлям през балкона. И изобщо не си мисля, че някой ще разбере. А тестото намалява и намалява…остана 1/3. Баба ми щеше да ме убие.

С майка ми имаме едни много любими приятелки – майка и дъщеря и внучка, която сега е трети клас, примерно, Калина се казва. И с тях се събираме всяка година и правим коледни сладки. Ама много официално, обявява се деня, приготвят се теста, украси…И цял ден правим коледни сладки и пием вино. Беше много смешно , защото преди две години – Невяна, дъщерята на тази приятелка на майка ми, тъкмо направихме сладките и отиде и си роди бебето. Оказа се, че през целия ден толкова се  е забавлявала, че не е усетила контракциите.

Ако сега си затворя очите и си представя Коледа? Обелки от мандарина в камината, веднага. Канела на баба в сладкишите, тя правеше всичко както трябва – беше традиоционалист. Те с дядо ми починаха и много ми липсва да сме заедно на Коледа. Сега сме само с майка. Защото баща ми не иска да ходи никъде, поне от няколко години го научихме да му носим от нашето готвено, защото преди това си купуваше нещо от топлата витрина на някой магазин, толкова не го интересува този празник. Много му се дразнех, но вече му свиквам със странностите. А дядо ми беше традиционалист – с молитвата, с разчупването на питката, той беше много вярващ.

Коледа ми е най-любимият празник. По-любим и от рождения ден. Това оставане вкъщи за два-три дни,  ястията за Бъдни вечер, после пуйката за Коледа, на 27-ми пък майка ми има рожден ден…и така от 23 декември нататък сме в постоянна фиеста.

А да. Знаеш ли я Мира Лазарова? Дъщеря ѝ Неда ме научи как да правя пияно желе. Да, и аз не обичам желе, ама това е много добро. И си го правим по Коледа.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография