Д: Бих искала да имам право да избера с кого да я прекарам.
М: Без съмнение с Деница.
Д: Картофи със сирене. Бях много злоядо дете и това винаги минаваше.
М: Филия с домашна лютеница и сирене на клона на ябълката пред къщата ни в село Мухово. Любимо ми беше. И супа от ръчно набрани челядинки.
Д: Не си представям да не обичаш храната и да се подлагаш доброволно на парна баня от димящи тенджери, тигани и въртене из кухнята. Винаги с удоволствие, съчетано с пресмятане на калориите, похапвам пица. Разбира се, имам претенции към тестото, моцарелата, доматите, зехтина и т.н. Скариди никога не отказвам, независимо от сезона, в който се намираме.
М: Не мисля. Трябва да си ценител и любознателен. Много хора пътуват, виждат, опитват и пак не могат да сготвят нищо. Храната е страст и към нея човек трябва да има отношение. Тя е живо нещо, което всеки ден се променя. Тя е да умееш да експериментираш. Обичам добре направена паста на ежедневна база.
Д: Задължително е да има вид. Практиката показва, че често е невъзможно едното без другото.
М: 50% от храната е в поднасянето, останалото е да имаш критерий, за да я оцениш.
Д: Разсейват се по-малко, като че ли са по-устойчиви на стрес. Но не мисля, че това е правило. Дядо ми например беше еталон за гурме и кулинар. Приготвяше дивеч и охлюви виртуозно. Но само когато имаше желание.
М: Тук има голям спор, но не отричам качествата на мъжете, които готвят. Даже се възхищавам на тези, които отменят функцията на жената в кухнята и умеят да го правят добре.
Д: Всички. Не си позволяваме да публикуваме рецепти, които не сме приготвили сами и опитали след това. Имали сме и несполучливи опити, които не са публикувани, защото как да напишем вдъхновяваща рецепта за нещо, което ние самите не сме одобрили на вкус и вид?
М: Нямаме пропуск. Всичко, което сме правили, е с много четене, проби, разговори и снимки. Докато не стане както ние го харесваме.
Д: Само като чуя за домат през зимата и подскачам. Той е пластмасов, няма вкус и аромат, дори за снимка не става. Или тежко задушено ястие с месо и зеленчуци през лятото, което като правило винаги ми действа сгряващо и уютно в студени зимни дни. Едно от основните ни правила е да готвим преимуществено с продукти, които са в сезон. Те са не само по-вкусни, но и по-здравословни. Домат от градината през лятото, тиквичка през пролетта, тиква през есента. Дори репичките не са ми вкусни през цялата година.
М: Само сезонно.
Д: Подложени сме на стрес и нездравословни атаки от много посоки: замърсяването на въздуха, замърсяването на медийната и обществената среда, ГМО продуктите, какво ли още не. Надявам се, по-скоро вярвам, че здравословното хранене не е мода, а осъзнат стремеж на информираните хора да се грижат за здравето си. Дори бих го нарекла отговорност към себе си и близките.
М: Говорим, защото я няма. За да я намериш, трябва да искаш да имаш в кухнята си качествена храна. А това става с търсене и желание да се храниш правилно.
Д: Все пак ние сме любители, не ресторантьори и поне аз не се сещам за крайности, с които се е налагало да се сблъскваме. Едно от нещата, които ме изнервят до краен предел, е да се пуши в помещението, в което се готви.
М: Нямаме такива.
Д: Само, когато не отговаря на описанието. Ако след внимателен прочит на менюто и аргументиран избор получа нещо, което е съвсем друго като изпълнение и състав, задължително я връщам и поръчвам ново.
М: Разбира се. Лошото е, че и да я върнеш, пак ти я таксуват. Обикновено в такива случаи трябва да ти е безплатно. В крайна сметка клиентът е най-важен за един ресторант. Това не е изложба, на която отиваш веднъж. Трябва да го накараш да се върне отново.
Д: Дълго време бяхме като част от интериора на LOMO. Почти като нарисувани заедно с връзката лук и големият бут хамон, който виси на стената. Причината е не само в качеството на храната, която Карлос приготвя, но и интересните разговори с него, вниманието към детайла и отношението му. Все важни неща, за да се връща човек отново и отново.
М: LOMO. Няма две мнения.
Д: Това е проект, който постоянно обсъждаме. Много “за” и много “против” има. По-скоро търсим гъвкав начин да готвим, без да сме свързани с локация.
М: Когато сме готови за него. Не искаме да разочароваме себе си и хората. Но ще го има.
Д: Малко бистро в центъра на София, 5 маси, уютно и домашно, с кратко и изчерпателно меню, подбрани продукти.
М: Малко, за да е качествено. Сватби не искаме да правим. Искаме хората да се радват на храната.
The Secret Dinner: Блините са любима храна, защото са по-добрите палачинки. и за разлика от обикновената палачинка, която често върви с мед, сирене, сладко или шоколад, то блините са най-добрите приятели на пушената сьомга, хайвера и битата сметана.
За трийсетина на брой блини се разбиват 2 яйца, 150 гр. брашно с щипка бакпулвер в него, щипка сол и 150 мл. пълномаслено прясно мляко. Ако нямате специален тиган, трябва ви налична майсторска ръка, за да станат еднакви, хубави и пухкави. Тайната е да се сложи по малко парче масло върху всяка блина, докато е още гореща. После следват сметаната, хайвера или пушената сьомга.
За още рецепти или връзка с Мария и Деница може да се вдъхновите ТУК или в тяхната фейсбук страница.