Д: Паста, яйца, зеленчуци, маслини и поне два вида сирене.
М: Зехтин и каквото има сезонно.
М: „Може ли още едно парче?“
Д: Има техничари в готвенето, професионалисти, експериментатори и любители. Вярно, че с времето се постига рутина и процесите се автоматизират, но не знам дали това те прави по-добър. По-скоро ставаш опитен. Лично аз никога не следвам рецепта стриктно, не меря с мерки, импровизирам и замествам продукти. Често дори изпитвам затруднение при описанието на рецепти в блога.
М: Отне ми 10 години да направя съвършеното болонезе. Но за хората, които готвят, е важно да разберат в какво са добри. Тогава се получава най-лесно. Няма специалист по всичко. Затова на запад има ресторанти само за картофи, само за корейска кухня или просто за един, но най-добрият шницел.
Д: Яйчен крем винаги ми е препъни камък. Отне ми време да се преборя и с шоколадовото суфле.
М: Научих се преди месец да правя бисквити, така че във фурната да не става една пихтия, а да са като в сладкарница, поотделно .
Д: Несравними неща са. Комфортът е да си в дома си, спокоен и освободен от притеснението да притичваш в кухнята. Освен това имаш контрол над менюто, продуктите, поднасянето на храната. В ресторанта винаги имам едно наум заедно с вечното ми съмнение в качеството на съставките, които влизат в ястията.
М: Защото можеш да си избереш всяка една част от продуктите сам, а и някак си е по-специално и с лично отношение към хората.
Д: Ако разполагам с разнообразни продукти, винаги ще заложа на антипасти, прясна риба и салата.
М: Брускети и паста със зехтин, чесън и люти чушки.