Козата или коя е Ани?

Официално това е доктор Мила Бобадова – ветеринарен лекар, управител на клиника „Добро хрумване“ и съществена част от гражданската група „Град за отговорни хора“.  Неофициално и много по-симпатично това е Козата Ани, която лекува котки всякакви, вихри се в една клиника близо до „Пиротска“, прави снимки на мухата си Ирина и поства едни от най-готините статуси […]

3 ноември ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева
LoadingЗапази за по-късно 10'

Козата или коя е Ани?

3 ноември ‘15
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Яна Лозева


Официално това е доктор Мила Бобадова – ветеринарен лекар, управител на клиника „Добро хрумване“ и съществена част от гражданската група „Град за отговорни хора“.  Неофициално и много по-симпатично това е Козата Ани, която лекува котки всякакви, вихри се в една клиника близо до „Пиротска“, прави снимки на мухата си Ирина и поства едни от най-готините статуси във фейсбук. Междувременно, казват хората, успява и да свърши около 100 000 задачи дневно. И да ми даде интервю. А да, и ако искате да убиете кучето си, защото хърка, по-добре не ходете при нея.

Козата Ани в Интервюто.

Всеки път, като се сетя, че всъщност се казваш Мила и ми става доста странно. Сигурна ли си, че не си Ани? Откъде дойде това Ани?

То е много отдавна и е доста интимно. Между мен и мъжа ми. Той ми каза, че освен че съм коза, съм и Ани. И на мен си ми хареса.

Често ли се случва да те наричат Ани?

Много хора ми честитят Света Ана, наричат ме „Ани“, идват в клиниката и казват „Търсим…ъъ…аааа….Козата Ани“!

Кога Козата Ани реши, че ще се занимава със животни? Че ще ги лекува?

Някъде на около 6 години бях, имаше едно филмче „Опасният залив“ с един много готин доктор. Той лекуваше животни, предимно водни. Беше много яко, а самият доктор беше супер героичен. Много ми хареса. Освен това и баща ми се занимава с животни. Има 40 патента в тази област. И ми е показвал лабораторните си животни, мъкнала съм му умрели мишки да ги спасява…С две думи – нямаше как да е иначе.

Задължително ли е да обичаш животните, за да ги лекуваш?

Няма как да стане иначе. Аз затова не съм хуманен лекар, с хората ми е доста по-сложно. Те са натоварващи, идват с проблемите си. И сега има  дни, в които ми писва и ми иде да размазвам главички в ръбчета, но като си се хванал на хорото, ще го играеш…На хуманните лекари със сигурност не им е лесно. Като им се изредят 60 баби днес да разкажат за ишиаса, за брат си, за племенника си…Но това е друга история…

Никога ли не си се изкушавала да се занимаваш с хуманитарна медицина?

Не ми е минавало изобщо през акъла. Дори зъболекарите не мога да разбера как го правят това – да бъркат в устата на хората!

А на мен дерматолозите са ми странни…

Това виж, ми е интересно. Обичам да се занимавам с дерматология, защото там се мисли. Не като в ортопедията, имаш счупен крак, правиш снимка, оперираш по някаква техника…Никаква мозъчна гънка не се активира. Без да ми се обиждат ортопедите. При дерматологията трябва да помислиш, да се разровиш, да търсиш…Диагностиката не е толкова проста. При нас трябва кооперативност, защото дерматологията изисква дълга терапия, хората се изнервят, кучето се драпа, смърди….А има големи смотаняци сред хората. Идват хора, които искат да им евтаназирам кучето, защото мирише.

Сериозно? Това нормални хора ли са?

Не, не са. Не може да искаш да ти евтаназирам дакела, защото смърди! Кучетата смърдят. Не може да искаш да се отървеш от йоркшира си, защото като станал на 8 месеца, ти си разбрала, че кучетата пускат косми! Не може! Да си втрещена, че имаш косми вкъщи! И да идваш втрещена и да искаш „нещо да се направи по въпроса“! Това не е нормално!

И ако ти не направиш „нещо по въпроса“, най-вероятно тези кучета отиват на улицата.

Щом вече имаме бездомни мопсове…Предполагам, че това е, защото около мопс и френски булдог трудно се спи – много хъркат и пърдят. И иска пари гледането, защото това си е ангажимент – храна, ваксини, извеждане…Ако искаш нещо, на което да натискаш носа и да ти казва „Бау, бау, I love you, I love you“, си взимаш розов плюшен пудел. Ако искаш животно, трябва да си наясно какво следва.

Не им ли взимаш животните? Как ти дава сърце да ги оставиш на подобни хора?

Понякога не мога да ги взема, защото съм задръстена със животни тук. Но съм взимала съм няколко котки, защото са искали да ги евтаназират.

И за тях ли са се изненадали, че „пускат косми“?

Тях ги бяха хранили с кофти храна и се бяха запушили, трябваше да се мине терапия, но те решили да си оправят проблема по друг начин. Няма котка – няма проблем.

Как реагираш, като пристигнат при теб подобни „стопани“?

Случвало ме се е да ми падне пердето и да си крещя с разни хора, губила съм контрол и е трябвало колегите да ме успокояват. Защото това са уроди, пълни уроди. Все се надявам, че някой ден или това ще спре или някакъв психотест ще се въведе за хората и тези с отклоненията ще си ги приберат.

Може би трябва да са много по-високи данъците за домашни любимци. Тогава преди някой да си вземе куче, ще помисли дали наистина иска. И ако не го кастрира, данъкът ще е по-висок.

Да, защото ако не ги кастрираш, означава, че ще ги развъждаш и ще печелиш.

Ние нямаме ли строги закони в това отношение?

Имаме разкошен закон за защита на животните, може би един от на-добрите в Европа. Европейската комисия ни похвали много за този закон. Но на него му липсват подзаконовите разпоредби. Нямат схема, по която да действат по установени нарушения. Няма как да очакваш, че някой ще отиде да напише глоба на някой и с това ще се приключи. Това са дебили, те продължават да минават на червено  и си хвърлят фасовете по земята по същия начин. В закона пише, че кастрираните  животни са освободени от данък, но когато данъкът ти е 24 лева на година, дреме ти. Първо, аз няма да си го регистрирам. Те не си регистрират колите, какво остава за животните? Второ, властта няма самочувствие. Инспекторите са хора с по 500-600 лева заплати, яли са шамари по градинките от горди „стопани“.Те не си вършат работата, хората не си регистрират кучетата и си стъпваме по лайната в парковете. Така де, данъкът за кучетата трябва да е по-висок. Има и безплатни кастрации, така че не могат да се оправдават, че кастрирането е скъпо.

Май много се ядосваш на тази тема?

Ядосвам се, то няма край. Ти му казваш: „Регистрирай си кучето“, той отговаря: „Няма да си го регистрирам, общината не ми е направила градинка.“ Ама как да му направи общината градинка, като в София има регистрирани само около 10 000  кучета. Ако си ги регистрират всички (по неофициални данни са 200 000 домашните любимци) и всички си платят данъка, знаеш ли какви площадки ще има? И това от нас трябва да тръгне – от това, че не трябва да си хвърляме боклуците през балкона и фаса на улицата, и не трябва да минаваме на червено, а да си водиш кучето на повод, да събираш продукцията му след него, да поздравяваш хората, елементарни неща.

Macro alias: ArticleCarousel

„Модерната“ болест при хората днес е стресът. Водят ли и стресирани животни при теб?

Да и е много тъжно. Има много животни с фобии. Стопаните се изненадват, че е възможно, но е наистина гадно да видиш животно с фобия.  Има терапии, хапчета. Лошото е, че хората не разбират фобиите, мислят, че е лошо поведение и непослушание. И се получава малко „изгубени в превода“.  А пък котките често имат компулсивни обсесивни разстройства, например.

Защо хората си взимат животни?

Няколко са типовете хора, които имат животни.  Да започнем с „модните“ – те си взимат чихуахуа, йорки. Много е готино да отидеш с леопардовия си анцуг в мола и да си носиш под мишница йоркито, което примерно се казва Оливър. Има хора, които лекуват самотата така. Много животни са терапевти. Ние го приложихме вкъщи това на баща ми, когато майка ми почина. Подарихме му куче и то го извади от депресията. Защото няма как, като имаш куче, трябва да го разхождаш. Има хора, които си взимат животни, просто защото ги обичат. Има и събирачи – взимат си много животни , за да ги тормозят. Има и хора, които имат мъж, който им пречи да вземат 40 котки (в този момент се обръща към Дудето – мъжа ѝ, който също е доктор в клиниката). А аз искам магаре и кокошки. А иначе – хора, които са имали животно и то е починало, обикновено много скоро след това си взимат ново животно.

На мен ми е много мъчно, че всъщност животът на кучето или котето, например е толкова малка част от човешкия…

Но е прекрасно приятелство! Кучето е родено да те обича – иска да ти помага, да ти служи, комуникацията е много чиста. Затова най-хубави са приятелствата между деца и кучета. Чак може да им завиди човек.

Какво е един щастлив ден в клиниката?

Да е минало всичко ок, да съм си свършила всички задачи. Като си приключа дневника, всички животинки да са живи и здрави. Най-много се кефя на някой по-забатачен случай, като стане ясно че съм била права,  а аз винаги съм права (смее се). Това е предизвикателството, това ѝ е хубавото на работата. Въпреки че вчера на едно куче открихме тумор в мозъка, след много чудене какво му е. Това е тъжно. Те хората тук и без това идват с проблемите си, с болните си животни…Но има и готини моменти.

Приличат ли си животните със собствениците? Като в „101 далматинци“.

Често – да. Ако е по-истеричен собственикът, ако е по-енергичен , по-емоционален, и животното е такова. Тъпото е, когато енергичен човек си вземе булонка, тя има съвсем други нужди – да  лежи в краката на бабата и да му мирише устата, защото има развалени зъби. Още по-тъпото е другото – спокоен човек като мен да си вземе хъски, например. Затова после имаме бездомни хъскита…

Беше в класацията на „най-влиятелните хора във Фейсбук“. Въпреки че тя беше малко нелепа по принцип, ти наистина имаш доста последователи. За какво използваш влиянието си?

Да, това е много странно. Дори като получих грамотата ми стана смешно. А иначе използвам Фейсбук предимно  за пропаганда – не може да си агресивен към хора и животни, хомофобията, расизма, много ме дразнят. Аз съм тотален либераст…Нали така ни наричат? За това го ползвам и за да се забавлявам. И за да шиткам котки, разбира се (смее се). Не ги продавам, търся им стопани.

Ти колко имаш вкъщи? Освен цялото това царство тук?

Три. Мъжът ми ще ме убие. Имаме уравнение дори:  „Плюс ново коте, минус един мъж.“

Виждам, че графикът на клиниката е доста претоварен. Работите дори в неделя.

Няма как, има доста работа, което е добре. Кофти е че щом имаме работа, това пък значи, че животинките боледуват. Но скоро клиниката направи 10 години, имахме много яко парти. Поканихме всички, аз тръбях яко във Фейсбук. Дойдоха над 300 човека, някои дори не са ни клиенти. Нещо като мини общество.

Ти направо можеш да основеш партия.

Аз нямам търпение за политика, там трябва да имаш много нерви. А аз –  някой, като ме издразни, си казвам. Но наистина, много беше яко на партито. Аз си тръгнах към 3, хората останали до 5, танци, смях, алкохол, жестоко…После си взех почивен ден (смее се).

Някога мислила ли си да оставиш всичко и да правиш нещо съвсем друго?

Аз имам една мечта. Искам да имам в Южна Африка кафе – да сервирам капучино на бабите и да спя. И кокошки ще имам в задния двор, ще се казват Ариел, Клементина и Густава.

Чела ли си „Петсън и Финдъс“? Жестока детска книжка, има една героиня – кокошката Мей Роуз – винаги пие чай и носи перли.

Хахаха, не я зная. Но много обичам кокошки, много уют ми създават.

Как тогава имаш сила да ходиш в провинцията? Там колят кокошките, а кучетата са вързани цял живот на метър синджир?

Да, но те по съвсем различен начин възприемат животните. Кучето е аларма и яде помия цял живот. Не може цял живот да живееш на синджир! Отвратително е! Дори селскостопанските животни там по-добре ги гледат, защото после ги ядат. Малко ни е рано за промяна в това отношение, но трябва да се случи. Когато отидем някъде извън София, мъжът ми постоянно ме рита по кокалчетата, защото винаги правя забележки. Преди дори изпадах в истерия, когато колят животни. И те си мислеха, че нещо се лигавя. Защото в техните очи, ветеринарят е този, който скопява прасето и коли животните. А аз не съм колач. Ето сега, от една седмица в приемната имам муха. Ирина се казва, Иринчето. Не мога да я убия.

Като каза приемната, там мернах мъжа ти. Не е ли готино, че имате семеен бизнес, че сте на една вълна?

15 години, 24 часа в денонощието сме заедно. Всички се чудят как не сме си извадили очите. Той е Скорпион и лесно избухва, а и аз не си мълча особено. Но ние в клиниката  почти не се виждаме, той влиза в операционната и не излиза цял ден, а аз съм на фронтдеска, каканижа отпред.

Кои са най-сложните случаи, на които си попадала?

Не е до сложните случаи, защото човек като тръгне да диагностицира, рано или късно стига до точната диагноза. По-скоро вълнението е, като видиш как нещата тръгват на добре. Имаше един пинчер от Пловдив, с луксация на прешлените на шията, беше паднал от дивана, не мърдаше изобщо.  След една година хората ни пратиха клипче как ходи. Това е. Да видиш резултата от работата си и как хората ти казват : „Благодаря!“, готино.


Всеки ден може да намерите Козата Ани в клиника „Добро хрумване“. А да, и не ходете при нея, ако искате да убиете кучето си, защото хърка или устата му мирише.

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Момчето, което…
Музика
Спорт
Театър