Не зная. Винаги съм знаела като че ли. Дори може би тогава, когато бях на 4, с този постер от „Хлапето“ знаех, че дядо ми е актьор и е известен. Когато бях тийнейджър започнах да чета книги, да гледам документални филми за него и тогава може би осъзнах колко голям е бил. После, когато започнах да пътувам, да срещам хора, които говореха за него по целия свят, които го харесват, тогава отворих очите си още по-широко. Така че осъзнаването не е било момент, а е било винаги с мен.
Имаме „Чаплин Асосиейшън“. Дядо ми е бил първият човек, който е заопчнал да запазва правата си,а в 20-те години това не е било особено популярно. Така че, сега ние притежаваме правата върху всичко – върху снимките му, книгите, филмите. Къщата, в която отраснах в Швейцария, сега се каза „Chaplin’s World“ и е музей.
При мен е годежният пръстен, който той е подарил на баба ми, с негов дизайн от Cartier. И може би баща ми има някакви негови предмети. Но така или иначе той ни е оставил голямо наследство, което не е в предмети. Много хора си мислят, че е ужасно жалко, че не съм имала възможността да го срещна, но има толкова много книги, документални филми, неговото творчество, че аз дори не се нуждая да съм го срещала, за да го познавам. Толкова много истории са ми разказвали за него роднини и приятели, че разполагам от огромен архив с истории. (смее се)
В Ню Йорк, като кажа „Чаплин“, малко хора питат: „О, Чаплин като Чарли ли?“ Аз не се представям като „внучката на Чарли Чаплин.“ Единственият момент, в който се представях пред всички, дори без да ме питат („Ей, аз съм внучката на Чарли Чаплин!“) беше, когато бях на 6 или 7 (смее се). И отново един ден друг братовчед ми каза: „Той е и мой дядо!“ И аз бях: „Не, не е!“ Отидох при майка ми и я попитах дали е вярно. Тя потвърди, а той продължи: „Видя ли!? Но не се фукам като теб.“ Тогава реших да не го правя повече.
О, не. Щастлива съм, че хората все още се интересуват от него.
В Ню Йорк.
Да, бих казала същото. Едно време имахме имоти там и ходехме поне 4-5 пъти на година. Хубаво място е този район, тихо, зелено. Само че наистина е малко дъждовно.
От много рано реших, че ще живея там, дори преди изобщо да бях ходила. На 17 години заминах, поживях една година, после се преместих в Лос Анджелис за 6 години, но се върнах отново в Ню Йорк. Обичам енергията му, страхотен град.
Понякога работя като модел, помагам на „Chaplin Award Gala“ – инициатива, която е създадена много преди да стана част от нея, преди да се родя. Занимавам се с имоти – купувам и продавам, работя за Chaplin Hotel във Флорида, занимавам се с продуцентство….
За мен това е ваканция, тук само трябва да гледам филми (смее се). А и обичам да пътувам.