Камен Донев, който винаги може повече

"Дълбоката, трогателна, висока комедия е най-трудното нещо на света. За да има комедия, трябва да има силна драма и изключителен артистизъм, както на режисьора, така и на изпълнителите. Високата комедия е изтънчено, интелигентно усилие, съчетано с детски наивитет и старческа мъдрост. Няма по-жалка картинка от слаб комик, който си мисли, че е силен и непоклатимо бълва простотия от сцената. За голямо съжаление се оказва, че си има публика и за това, но това е животът."

15 юли ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков
LoadingЗапази за по-късно 15'

Камен Донев, който винаги може повече

15 юли ‘19
Автор: Диана Алексиева
Фотограф: Павел Червенков

    През декември Камен Донев ще излезе на сцената на зала Арена Армеец, за да представи за петстотен път „Възгледите на един учител за народното творчеството“ (Лекция 1). Моноспектакълът се играе вече 12 години и несъмнено е едно от най-обичаните представления на театралната ни сцена. Междувременно Камен направи и постави още два моноспектакъла, изигра главната роля в „Животът е прекрасен“ и засне авторския си дебют в киното – филма „Уют“.  И най-вече доказа, че в изкуството оценката дава само и единствено публиката.  

    Разговор за изминатия път, за хората по него, за драмата и комедията, за вярата, силата, дарбата и смелостта всеки път да е като за първи път.  За умението винаги да можеш повече. 

    Камен Донев в Интервюто. 

 

500 пъти и 12 години „Възгледите на един учител за народното творчество”. Порасна или остаря представлението за това време?

Вярвам, че е пораснало. Спектакълът се променя с неговите изпълнители, с техния живот и съдба. Всичко живее и се развива в името на доброто и радостта. Създаването, изпълнението, самоусъвършенстването, градивният дух и честността към публиката са спасението в изкуството.

За 12 години едно дете почти завършва основното си образование и отива в гимназия. Кои класове минахте най-трудно с твоето „дете”?

Първи и втори клас. Разказвал съм и друг път, че преди премиерата бях в едно особено състояние. Предполагам същото, каквото са изпитвали древните мореплаватели. Тръгваш нанякъде, но си в пълно неведение как ще завърши всичко. През времето на създаване на спектакъла си сам, с един-двама приятели. Само предполагаш, надяваш се, вярваш, съмняваш се… И така се въртиш в един кръг. Но все пак вярата остава най-силна и важна. Гьоте е казал: “Вярвай в избраното и ще бъдеш избран.” Зрителят иска и обича да вижда хора на сцената, които безрезервно вярват в това, което правят. Които горят.

Моноспектакълът е гражданска позиция, сатира, възмущение, битка.

Не ми е минавало през ума, че мога да се кача на сцената просто ей така. Качваш се, за да промениш света и себе си, за да покажеш любовта към човека, макар със средствата на иронията и гротеската. И в контекста на въпроса бих допълнил, че за 12 години човек може да направи много, както и обратното. Съществено остава единствено това обичат ли те хората. Готови ли са да те гледат по няколко пъти? Вярват ли ти? Всичко останало е безпредметно.

Как оценяваш пътя, който изминахте? С „отличен” или „можеше повече”?

Винаги може повече. Давам всичко от себе си, за да обогатявам представлението. Излизам пред публиката и започвам като за първи път. Това е моето спасение – като за първи път…

Кога, освен на сцената, Камен Донев и Учителят са един и същи човек?

Няма как да не са един и същ човек. Единият помага на другия и обратното. Духът на човека намира своите проявления… Ролите и костюмите се сменят, но човекът си е същият. Дори не човекът като физическо тяло, а именно като дух.

Как мислиш, какво биха казали хората, с които работиш – трудно ли се работи с теб? Като драматург, режисьор и главен артист в твоите представления сигурно се иска желязна дисциплина, за да се справиш с всичко и всички, които са на сцената?

Хората, с които работя, преминаха дългата проверка на времето. С някои се разделихме, и по-добре както за мен, така и за тях. С мен се работи лесно, когато не си интригант, мързелив или предател. Имам високи изисквания, плащам на хората си много добре и се старая всички карти да са свалени. Никой не може да ме излъже. Ако го направи, то е за известно време и след това съжалява. Дисциплината е желязна, защото няма как да не е. Екипите са големи. Отговорностите също. Всички сме приятели, казваме си проблемите веднага щом възникнат и се стремим да запазим този дух.

Знаем оценката на публиката за представлението ти – хората я дават с всеки закупен билет. Чия друга оценка за теб има значение, чия критика би те накарала да се замислиш?

Не чета критика. Не ме интересува критическата мисъл, защото до момента в професионалния ми път не съм бил съпътстван и подкрепян от тези хора. Изключвам Калина Стефанова, която смислено и дълбоко писа за мен. Не търся и не се уповавам на тези хора, просто защото те са долу, а аз съм горе, на сцената. Те анализират, аз го правя. Знам къде греша, знам как да се оправя. Те не са ми нужни. Нужни са ми хората от публиката. Когато ме спрат на улицата ги изслушвам внимателно и съм им благодарен за това. Ще кажа нещо, което ще прозвучи странно.

Винаги, когато направя нещо ново, си представям какво биха казали моят покоен баща Иван Донев, майка ми Румяна, да е жива и здрава, а също и моите учители Крикор Азарян и Тодор Колев, светла им памет. Това, че някой вече не е между живите, за мен не означава, че го няма. Аз живея едновременно с живите и мъртвите.

Говоря си с тях и съм им благодарен.

Има ли реална театрална критика у нас?

Въобще не ме интересува.

Може ли да има обективна оценка на таланта, ако изключим материалната, която получава?

Даровитият човек знае, че го оценяват. Дори въздухът му го говори, листата му го нашепват. Даровитият човек се събужда длъжен пред Бога, пред себе си и обществото. Длъжен да гради, да отстоява, да се бори в името на доброто, да радва другите. Той усеща любовта на другите непрестанно, защото любовта е много силна енергия. Материалната страна може да обърка и провали само един завършен егоист и глупак. Иначе няма нищо лошо в материалната страна. Тя ти дава свобода и независимост. Затова в нашите среди има толкова много завист. Някой си мисли, че може да играе на цена на билета 40 лв, но никой не му я плаща. И той недоумява защо плащат за Камен Донев. Ами не е ли ясно защо? Това слага всичко на мястото му.

Колкото и да се надуваш като пуяк, зрителят казва пуяк ли си, жерав ли си, фазан ли си или кокошка. Край.

Няма критика, няма постове, няма награди, медали… Публиката КАЗВА и точка.

След Лекция 1 и нейният успех, последваха и други твои представления. В този ред на мисли, тя експеримент ли беше?

Не обичам тази дума – експеримент. Да експериментираш в изкуството за мен е равносилно на неуважение. Първата лекция беше създадена в резултат на много труд и прецизиране. Импровизация – да, страхотно е… Обожавам импровизацията, но никога не експериментирам.

Напоследък случва ли ти се да искаш да играеш нещо по чужд текст (освен „Животът е прекрасен”)? Каква драматургия те вълнува?

Иска ми се, но все още не мога да си харесам. Трагикомедията е онуй, за което плаче сърцето ми. Но трудно се случва. Много трудно. Чакам. И докато чакам, правя моите лекции. Има много шмекери в театъра. И те знаят, че аз ги разпознавам и ми е смешно как всяка година ги награждават. И те знаят, че всичко е шмекерлък, но се радват. И аз се радвам, че не съм сред тях. Но нищо, нека е така. Светът е пъстър. Какво по-хубаво? Много хора живеят със своята лъжа. Това ги спасява, разбираемо е.

Забелязвам нещо в последните години (поправи ме, ако греша) – драмата и трагедията като че ли все повече не намират място на българската театрална сцена. Защо според теб е така? Комедията по-лесен жанр ли е или днес се възприема по-лесно?

Дълбоката, трогателна, висока комедия е най-трудното нещо на света. За да има комедия, трябва да има силна драма и изключителен артистизъм, както на режисьора, така и на изпълнителите. Високата комедия е изтънчено, интелигентно усилие, съчетано с детски наивитет и старческа мъдрост. Няма по-жалка картинка от слаб комик, който си мисли, че е силен и непоклатимо бълва простотия от сцената. За голямо съжаление се оказва, че си има публика и за това, но това е животът.

В следващите си представления продължаваш да изследваш българския манталитет. Променлива величина ли е той?

Вече не мога кажа. Българинът се обърка и започна да обикаля и неистово да търси нещо.

Българинът започна да забравя, че ако се обърне назад в своята история, ще намери отговори на много въпроси и ще се сдобие с голяма сила.

Българинът стигна до там американското посолство да му казва как да намери тая сила. МНОГО ТЪЖНО. Не мога да проумея защо все някой трябва нещо да ни казва. Обидно ми е. Народ с хилядолетна история, препатил, изстрадал, оцелял, създал какво ли не… И идват едни надъхани, арогантни хора, които са издигнали в култ насилието и ми казват как трябва да живея.

В какво отношение българинът ти е най-интересен за изучаване?

Интересува ме неговата психофизическа и морална деформация. Колко хора живеят, наподобявайки други народности. То не бяха тунинги, кариеризъм, лайфстайл, говорене, претенции… Всъщност нищо ново. И преди сто години е било така. Защо не погледнат себе си и не започнат от там, за да намерят себе си? По-смислено и интересно е. Кого лъжеш, като си купиш образование или обществен пост, или нечие мнение?

Често се задава въпросът каква е задачата на театъра днес. Ролята на театъра променяла ли се е изобщо откакто той съществува?

Театърът е слово. Словото е от Бога. Словото възражда и руши, то е всичко. Разбира се, че театърът се променя, така и трябва. Но нека уточня – театърът в същината си остава онази чудесна игра, без която не можем. Защото е жива, трогателна, безгранична, пречистваща, взаимно обогатяваща хората. И словото е в основата на всичко в тази игра. Него трябва да пазим, обогатяваме и съхраняваме.

Ако сега трябва да започнеш отначало, ако те върна преди първото представление на „Възгледите на един учител за народното творчество”, какво ще си кажеш?

Че всичко има смисъл. Ще отида в църква и ще запаля свещица.

 

Камен Донев играе „Възгледите на един учител за народното творчеството“ за 500-тотен път на 19 декември 2019 в зала Арена Аремеец. Билети може да намерите ТУК

Сподели публикацията:

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
photo_history
Filter by Categories
"Не чувам
#untaggable
10 неща, които мразя…
Backstage
Актуално
Видео
Въпросите
Закуската
Интервю
Кино
Кое е това момиче?
Кулинария
Литература
Мисия Маверик
Момчето, което…
Музика
но съм тук и имам какво да кажа"
Писмата на Рая
Спорт
Театър
Фотография